— Ха — извика Шана, когато той се опита да я докосне. Тя избяга зад шезлонга, направи му подигравателен жест пред носа си, а в погледа й искреше кокетност на вещица. Но Рурк скочи небрежно в шезлонга и Шана трябваше да избяга зад мраморната масичка, без да е съвсем сигурна в надеждността на закрилата, която тя й предоставяше.
— Рурк, обуздайте се — предупреди го тя и се постара да придаде на гласа си нотка на строгост. — Искам да си изясним това веднъж завинаги.
— О, да, ще си го изясним — увери я той, хвана масичката за плота и я отмести.
Стената сложи край на отстъплението й, Шана трескаво се оглеждаше наоколо. Вляво бе леглото, а то със сигурност не бе надеждно убежище. Вдясно бяха разположени зад копринените завеси отворените врати към балкона.
Ръката на Рурк бе бърза и хвана горния ъгъл на кърпата, тогава в лицето му литнаха завесите и той остана с празната кърпа в ръка. Той се заля в смях, като си представи Шана гола на балкона. Тогава забеляза едно леко, бегло движение на завесата в другия край на стаята; той се разположи внимателно там, за да хване Шана. Но едва що заел мястото си, копринените завеси буйно се издуха на мястото, където бе стоял до преди миг. Проблесна гола кожа, Шана скочи върху леглото, претърколи се през него и вече бе от другата му страна — с нощница в ръка. Като светкавица тя изпъна ръце нагоре и спусна нощницата по тялото си, късото бюстие се запря на гърдите й, но тя го смъкна с едно бързо движение надолу; но наистина нощницата не падна много по-надолу, защото ръката на Рурк, положена на талията й, препречи пътя на одеждата. Той притисна голите й хълбоци към себе си и я остави да почувства нарастващата му мъжественост. И като от внезапен полъх на вятъра и у него, и у нея изведнъж бе отвяна всяка игривост. Горещо се преплетоха погледите им, сърцата им биеха лудо. Ръцете на Шана обгърнаха врата на Рурк, той се наведе към нея и устните им споиха телата им в едно под прехвърчащата искра на разяждащата ги страст. Времето спря, една секунда вечност се въртеше в кръг — докато се пръсна като кристална чаша, когато изведнъж проехтя силно тропане на врата.
— Шана — гласът на Орлан Трейхърн достигна меко до тях, — будна ли сте, дете мое?
Гласът на Шана бе спаднал и дрезгав, като събудена от дълбок сън.
— Един момент, татко.
Тя се отдръпна ужасена от Рурк, трескаво обходи с поглед стаята, за да открие някакъв изход от клонката. Рурк положи ръка на рамото й, посочи с другата леглото и я пъхна в него. Когато Шана се обърна отново към него, той вече бе изчезнал като полъх на вятъра, безшумно, само завесите леко помръдваха. Шана седна в леглото и вдигна чаршафите до брадичката си.
— Влезте, татко — извика тя.
Когато вече чуваше стъпките на баща си в салона, ужасеният й поглед попадна на шапката и ризата на Рурк в края на леглото й. Тя бързо придърпа и двете под чаршафа, а когато господарят на острова влезе в спалнята й, дъщеря му лежеше целомъдрено покрита с чаршафите до брадичката и мигаше насреща му.
— Добър вечер, дете мое! — Той се постара да придаде на иначе грубия си глас нежна нотка. — Надявам се, че не ви преча.
— В никакъв случай, татко — прозя се тя, все още треперейки, и после каза, без да лъже ни най-малко: — Още не бях заспала.
Старият Трейхърн изпъна чаршафите на края на леглото и разположи там пълното си тяло. Шана се отмести и му направи място. Трейхърн си взе грозде от фруктиерата на нощната масичка и известно време дъвчеше, потънал в размисли.
— Струва ми се, че се радвате, че сте отново у дома — попита той малко колебливо.
— Разбира се, папа — увери го Шана с открита усмивка. В този момент тя усещаше здрава почва под краката си.
— Страхувам се — продължи той, — че и вие като мен не сте създадена да превивате гръб в двора. Аз самият винаги съм предпочитал свободната земя на острова пред дворцовия блясък и разкош.
Той положи голямата си лапа върху нежната й ръчичка.
— Ако питате мен, никога не съм харесвал млечно-белите девойки с маниери на мишленца. И както и майка ви, и вие ми изглеждате най-красива с цвета на слънцето по бузите и по косите. Наистина, в моите очи вие сякаш от ден на ден се разхубавявате все повече. И с изненада откривам, че имате своя собствена воля и можете да я наложите. Но у вас има нещо, което не мога да си обясня. В последно време вие проявявате нещо женско — за да не кажа съпружеско. — Шана се изчерви и сведе поглед. Изведнъж се уплаши, че истината й се е изписала на лицето. Но какво бе сторил Рурк с нея, че то да направи впечатление дори на баща й? Никога не би й дошло на ум да се види друга, освен такава, каквато винаги си е била. Това, че видимо се бе променила, беше удар за нея.