— Не се безпокойте, татко — каза тя, а тайно премисли дали Рурк ги подслушва от балкона. — Изглежда ми твърде невероятно блаженопочившият ми съпруг да ми е оказал такова буйно въздействие за краткото време, което ни бе отредено да живеем заедно.
Трейхърн отправи угрижен поглед към дъщеря си.
— Знаете ли, между впрочем, че въздействате доста силно на сър Гейлърд?
Шана се вцепени.
— Целия следобед — продължи Трейхърн — той не знаеше откъде да започне. И тази вечер, вие едва-що бяхте станали от масата, той се осмели да поиска ръката ви.
Орлан видя ужасения поглед в очите на Шана и побърза да разсее страховете й.
— Осведомих го, че той първо би трябвало да спечели вашата симпатия. Така че не се страхувайте, дете. Дадох обет на майка ви да ви намеря достоен съпруг и няма да се откажа от това. — Малко смутено той докосна катарамата на обувката си.
— Измъчва ли ви нещо, татко? — попита Шана плахо. Никога досега не бе виждала баща си така потиснат.
— Известно време аз самият ви причинявах болка и мъка с моята себичност. Не исках това — думите излизаха от него на тласъци. Той я гледаше право в очите, но главата му сякаш изчезваше в мощните му рамене. — Аз съм вече стар, дете мое, и все повече остарявам. И не желая нищо друго така, както да видя продължена династията си в рой радостно подскачащи наоколо деца. Както и да е устроено съществото, което направлява постъпките ни — все някога, когато му дойде времето, всичко ще се оправи, в това съм твърдо убеден. Във всеки случай, искам от сега нататък да предоставя всичко във ваши ръце, аз така и не можах да намеря съпруг, достоен за ръката ви. И аз в бъдеще не искам да ви насилвам — и предоставям на вас да търсите съпруга си там, където смятате, че можете да го намерите.
Шана изведнъж усети, че в гърдите й се надигна дълбоко чувство на обич към баща й.
— Разбирам ви, татко. Благодаря ви за това, че и вие ме разбирате.
Трейхърн дълго не отместваше поглед от Шана, после шумно въздъхна и се изправи.
Сега лицето му потъна в тъмните сенки.
— Достатъчно побъбрихме — произнесе той дрезгаво, — държах ви толкова време будна.
Измина цяла минута, докато Шана успее да проговори, гласът й бе тънък като на малко дете.
— Лека нощ, татко — и когато Трейхърн се обърна, за да си тръгне, той едва чу, че Шана добави: — Обичам ви! Обичам ви!
На това не последва отговор, само нова, по-шумна въздишка, после стъпките му бързо прекосиха салона и вратата леко се затвори зад него.
Шана гледаше втренчено сенките, очите й блестяха влажни, тя бе потънала в дълбок размисъл. Дълго време измина, преди да вдигне поглед, а пред нея в края на леглото стоеше Рурк и странна усмивка пробягна по устните му.
— Чухте ли? — въпросът на Шана едва се чу.
— Да, любима.
Шана седна в леглото, обви с ръце коленете си и положи глава на тях.
— Никога не съм подозирала, че е толкова самотен.
От младостта, виждаща всичко само през себе си, до съзряването, до осъзнаването на най-близките — има една голяма крачка и Шана я направи сега. Преходът е огромен и мъчителен, Рурк остана неподвижен и безмълвен, предостави изцяло на нея да намери сама пътя. Шана се опитваше да се ориентира в дълбините на новооткритата си зрялост. Беше нов опит, и всъщност съвсем не толкова неприятен. Можеше да бъде сигурна в любовта на баща си и тази увереност й стопляше сърцето: наистина отдолу горяха и спомени за някой и друг разгорещен спор, за мъката, която й бяха причинили няколко от произнесените в яда му думи, за нейното собствено твърдоглавие, предизвикано от него. Представата за красивия рицар-лорд, който иска ръката й, паднал пред нея на колене, изведнъж й се стори така смешна и детинска. В съзнанието й се заизреждаха лица, проникващи и въпреки това смътни, някак неуловими и без контури. И всички потънаха в нищото пред образа на баща й, който седи на леглото й, самотен и изричащ думи на съжаление. Неговите изблици на гняв предизвикваха винаги само твърдението й, но почти унизителното му самопризнание сега я бе приковало много по-здраво към неговите желания за бъдещето й.
Значи той копнееше да я види като съпруга и майка. Но за кого трябваше да се омъжи? За този сър Гейлърд, тази дебелашка карикатура на нейната представа за благородния рицар? В дъното на сянката стоеше, тъмна и тайнствена, една друга фигура. На това място душевното й равновесие се разтопи като сняг под пролетен дъжд и тя се опита да разбере значението на това вечно безпокойство.