Шана вдигна поглед и го отправи към Рурк. Нейният дракон! Той ли бе откраднал душевното й равновесие?
Междувременно Рурк бе бродил непрестанно из стаята: сега застана пред масата за фризиране, прокара пръст по плота, върху който бяха разположени четките и гребените на Шана, пудрите и парфюмите й.
Външността на една жена, мислеше си той. Мека коса, красота, възбуждащ аромат. Но колко по-впечатляващо бе скритото под тях човешко същество. Променливите настроения, които се нагаждаха към вечно изменящия се свят наоколо, променливата духовитост, която еднакво бързо можеше да укротиш или да раздразниш — това тяло, което бе така нежно и меко, но при нужда можеше да разкрие толкова неподозирана сила; невероятната топлота на нежността й, блаженството, което устните й предизвикваха у него с докосването си.
Той се обърна, а очите му се отправиха към Шана, както се бе свила и потънала в мисли на леглото. Сега тя изглеждаше така малка и слаба — но той знаеше: ако някой я предизвикаше, тя щеше да се изправи диво, решена да накара дори беснеещия тигър да изпита страх.
— Той каза — промълви тя, — че съм свободна да си потърся съпруг, какъвто ми се нрави. Какво, значи, да правя сега с вас?
Рурк се изправи на края на леглото й.
— Със сигурност нямам намерение да си поставя главата в торбата, Шана. Но въпреки това не се страхувам от истината.
— Лесно ви е да говорите — много я ядосваше това, че той взимаше нещата толкова несериозно. — Но когато баща ми пак го обхване яростта, може много бързо да се озова за една нощ съпруга на някой кретен.
Рурк се засмя горчиво.
— Мадам, ако истината излезе наяве, вие ще се окажете добре задоволена и добре омъжена! А именно — с мен! С други думи, докато не са ме обесили, няма защо да се страхувате от други мъже. Да, дори може да стане така — ако на баща ви моята помощ му изглежда достатъчно ценна — той да ми даде кредит да заплатя за адвокат и защита.
Рурк се наведе и се усмихна вероломно.
— Премислете и за това, сърце мое. Не може ли планът ми да се състои в това, да ви предоставя благословени условия, надявайки се, че на господин бащата няма да му е приятно, че внуците му са деца на обесен?
— Как само можете да помислите подобно нещо! — извика Шана ужасено. Възмущението й ярко пламтеше като светкавица на нощно небе. — Долен мерзавец! Трижди проклет уличен разбойник!
— О, скъпа моя, как стоплят сърцето ми вашите нежни слова — иронизира я Рурк. — Остава наистина да установя, че в килията намерихте далеч по-добре звучащи думи за вашата молба. Тогава дори девствеността ви не ви се стори прекалено висока цена, за да се измъкнете от затрудненото си положение.
— Нагъл помияр! — разкрещя се тя, а лицето й бе яркочервено, докато удряше с юмруци по чаршафите.
Междувременно избликът й на ярост бързо изгуби плама си, тъй като изведнъж почувства липса на подходящи дума за това особено положение. Нещо между впрочем доста учудващо, като се има предвид, че в ранното си детство често бе общувала с моряци и скитници и поради това винаги бе добре подготвена да изпълни въздуха с проклятия, които биха накарали и един уличник да побледнее от завист.
Рурк се наведе по-близо, а сега вече и той не можеше да сдържа яда и разочарованието си.
— А мен тогава ще държите като таен любовник в дрешника си, така ли? — присмя се той. — Скрит от света, без право да стоя до вас в пълния блясък на деня. Ужасявате се от мисълта, че съдбата ви може да стане известна на всички, предварително проплаквате при мисълта за наказание, което сте си втълпили — но аз, мадам, няма ли аз да изгубя много повече от вас? И дори да можех да избирам дали да се появя пред очите на баща ви като неподозиран съпруг на дъщеря му, или да прекарам живота си в тъмните ъгли на будоара ви — мога да ви уверя, че не желая нищо друго така, както това да се появя пред света като ваш обичан и уважаван съпруг. Ако можех да спечеля нещо повече от смъртта и вашата омраза, бих отишъл още сега при баща ви и бих предявил претенции към моето право, за да сложа край на този фарс.
— Фарс! — Шана почти се задави от възмущение. — Значи беше само фарс това, че исках да избягам от живот с някой разтреперан дъртак барон или граф. Значи бе фарс, че пожелах да разделя живота си с мъж по мой избор? Да, вие ми се подигравате, защото не искам нищо друго, освен да не пропилея веднъж завинаги надеждата за малко щастие?
— Значи сте сигурна, че животът с мен не би ви направил щастлива?
Рурк се бе втренчил в нея настойчиво, очаквайки отговор.
— Като жена на роб? — Шана бе напълно поразена от тази прекомерна претенция. — С какво бихте платили дори само една от моите рокли?