Рурк посочи с палец през рамо към стаята на прислугата.
— Добър е за чесане и за почистване, но нищо не разбира от лекуване. Пратих го да си легне.
Шана скръсти ръце отзад, обходи с поглед обора. Не искаше да среща погледа на Рурк.
— Какво е това? — кимна тя към една дървена купа, в която плуваше някаква твърде неапетитна каша.
Рурк отговори късо:
— Ром и билки в топла лой. Лекува рани и ги затваря.
— Аха — той отново едва я чу.
Рурк потопи пръсти в отвратителната смес. Зад него Шана видя на едно столче сплескания, плосък кръг, което някога бе неговата шапка. Тя го вдигна, седна на столчето и сложи крака на най-високата летвичка. Въртеше замислено опропастената шапка между пръстите си.
— Съжалявам за шапката ви, Рурк — каза тя в тягостната тишина. — Не исках да я развалям.
Рурк не спря да се занимава с кобилата.
— Подарък от фирмата. Имам още една.
— Утре сутрин на закуска ще ви сложа при чинията един шилинг като компенсация.
Рурк високо се изсмя, а нея я заболя.
— Какъв странен обрат на съдбата, мадам, сега искате да ми заплатите за щета, която ми е нанесена във вашето легло.
— По дяволите, Рурк! — прекъсна го ядно, но под неговия спокоен, златен поглед ядът й се изпари. — Съжалявам. За всичко. Не исках да ви нараня.
Рурк остави мълчанието да тегне, а Шана мълчаливо взе един от фенерите, изкатери се по яслата и задържа светлината така, че да осветява добре ръцете му, които внимателно обработваха раните на кобилата. Той прие помощта й безмълвно. Едва когато се обърна към задните крака на благородното животно и за тази цел клекна между копитата му, той се обърна към Шана:
— Осветете малко повече тук — каза той през рамо и й посочи желаната посока с купата с мехлем.
Шана постави фенера както Рурк пожела. Той й каза само:
— Така е добре!
При първия допир на вонящия мехлем до една дълбока рана кобилата изпръхтя и започна да рита. Шана се изплаши.
— Рурк, внимавайте!
Но той само протегна ръка нагоре, потупа гальовно хълбока на Джезабел и промърмори успокоително:
— Успокой се, Джезабел, успокой се!
Кобилата утихна, но когато Рурк се опита да сложи превръзката, тя отново изпръхтя още по-диво и се изправи на задните си крака. Предните й копита разсичаха въздуха опасно близо до главата му.
Шана почти изкрещя:
— Загубеняк! Излезте най-сетне изпод копитата й!
Рурк плесна цяла шепа от сместа си по задния крак на кобилата и се изправи бързо, за да избегне яростното ритане на копитата й. После остави купата на гредата, затвори решетката на яслата и чак накрая погледна към Шана.
— Боже мой, съкровище! — засмя се той. — Нима е възможно това, аз събудих у вас грижовност.
— Грижовност? — присмя се тя. — Е да, ни повече, ни по-малко от тази, която винаги изпитвам към деца и глупаци. — Тя се спусна надолу от гредата, от която бе държала фенера. — При вашето лекомислие наистина е чудо, че вашият ангел-хранител още не се е сринал от изтощение.
— Действително, милейди — Рурк използва надутия стил на сър Гейлърд, — но е във висша степен забележително колко дорасло до задълженията си се оказва старото момче. Не намирате ли?
Шана не можа да потисне усмивката си. Тя се върна при високия стол, на който бе седяла, подаде му фенера и седна с високо вдигнати колене. После се вгледа в танца на мускулите, обтегнати под бронзовата кожа на Рурк, докато той поставяше фенера на една дъска и после си миеше с пенлив сапун ръцете и горната част на тялото над един леген. Когато той внезапно се обърна към нея, тя сведе поглед, да не би да го изтълкува като желание.
— Глупак ли ще съм, ако се надявам, че вече не искате моята смърт? — усмихна й се той.
Шана го погледна учудено.
— Никога не съм желала смъртта ви, как можахте да си го помислите!
— Нашата сделка… — започна той.
— По дяволите сделката! — прекъсна го тя.
— Но не казахте ли самата вие, че ме мразите?
— И вие някога да сте ми казвали, че ме обичате — отвърна тя. — Ах, кой ли не ме е ухажвал — цял куп лордове, принцове, да не говорим за бонвиваните, които копнееха за ръката ми или поне за друга част от мен. Какъв рог на изобилието от нежни думи изсипваха те, за да трогнат сърцето ми, за да ми покажат колко съм желана и обожавана. Докато вие? Къде е думата, на която би могла да се възрадва женската ми суетност? Държали ли сте ми поне веднъж ръката и казали ли сте ми поне веднъж, че… аз… — тя сви рамене и повдигна въпросително ръце — че съм хубава, мила и достойна за обич. Не. Не чувам нищо освен обиди, сякаш сте хленчещо дете, молещо за захарната си пръчица.
Рурк се засмя, хвърли кърпата на закачалката и се замисли за момент. Тогава започна да декламира като оратор пред парламент, докато крачеше гордо напред-назад като адвокат и подчертаваше аргументите си с жестикулация.