— Мадам, без съмнение вие изричате верни думи. Но аз, от моя страна, не бих искал да поставям под съмнение един метод, който досега е показвал успех. Защото къде останаха всички те, махащите с опашка кучета, изкуфелите наивници, на които им течаха лигите. Назовете ми поне един, който да не е трябвало да се отдръпне обезкуражен и с разбито сърце. — Той се поклони, а гласът му вече бе почти шепот. — Само аз едничък спечелих вашето благоволение, ако не греша? — Той отново се изправи, вгледа се в ръцете си и каза: — Макар да не може да се каже нищо със сигурност.
Шана възмутено взе обвинението му на сериозно.
— Сякаш не знаете, че никога никой не е бил там, докъдето вие достигнахте!
Но сега и в очите на Рурк пламтеше истинско възмущение.
— А отскоро няма ли някой друг, който, изглежда, извънредно ви пленява?
Шана поклати глава.
— Който не може да отлепи пръстите си от вас?
— Само веднъж ме е хванал под ръка.
— Който ви зяпа така, сякаш вече се наслаждава на някакви права?
— Сър Гейлърд — но той е само… — Тя се изкикоти. — Но, Рурк! Та вие ревнувате!
— Ревнувам? — попита той учуден и в същия момент осъзна, че това наистина бе вярно. Той се вгледа в пода и зарови с единия си крак в сеното. — Да. Ревнувам. От всеки друг мъж, който седи до вас пред очите на всички, който може да погали къдрицата ви, да ви гледа, докато на мен ми е забранено. Когато аз трябва да се боря почти до смърт за всеки поглед, изразяващ желание. Говорите за милите думи, които не ви давам — те извират с хиляди от устата ми, когато нощем лежа сам в леглото си и почти ми се струва, че усещам топлината на тялото ви до моето. Тогава те избликват, докато отчаяната ми ярост не ги удуши.
— Тогава произнесете ги най-сетне, тези милите думи, които парят на езика ви — изчурулика весело Шана. — Не се спирайте, представете си, че съм високопоставена дама… — тя се изправи, повдигна нос нависоко, прибра с ръка косата си, сякаш я украсяваше с корона, за да я пусне после като на принцеса да падне по раменете си. Тогава величествено го посочи с пръст — сега вие сте князът, който иска ръката ми! Положете сърцето си в краката ми и нека затанцуват вашите прекрасни думи!
Рурк се засмя, взе измачканата си шапка, придаде й доколкото бе възможно първоначалната й форма и си я сложи на главата. Шана с мъка се пребори със смеха си.
— Милейди, така както сте седнала на този стол, с одеждата, която пада край вас почти до пода, ми приличате по-скоро на един голям щъркел с четири тънки като вретена дървени крака.
Шана подхвана благосклонно полите си, притисна ги между краката си и при това изложи на показ глезените, прасците и част от бедрата. Рурк размаха шапка с ловък жест и след това я притисна с две ръце към гърдите си — като роб, хванат от господаря си в неловко положение. Но в думите, които изричаше, се криеше топла душевна сила въпреки цялото външно смирение.
— Често се разхождах безцелно, с объркани сетива през тъмнината. Пред очите ми се изправяше картина с такава възвишена красота, че горкото ми сърце не можеше да се откъсне от нея. Вашият образ, моя любима! Вие сте, чийто прелестен лик стои неизменно пред очите ми! Кракът ми е стъпвал по много чужди земи и навсякъде смело си забранявах да опитам от сладкия плод на женствеността. Но дори и в най-омайните моменти чувството ми рисуваше лика на едничката, на несравнимата жена, от която аз щях да изпрося, опиянен, най-смирено едно бегло докосване, дружелюбна усмивка, скъпернически отмерена милувка. И винаги, когато под перото ми се оформи образ на жена, това е ликът на тази, която някога бях държал горещо и тръпнещо в обятията си, на тази, която ме пробужда от най-дълбоките ми сънища, зъзнещ от студ…
Сърцето щеше да се пръсне в гърдите на Шана, а погледът й бе нежен и размътен, когато словото на Рурк дума подир дума проникваше в плътта й като дъжд от малки, остри стрели. Но той продължи:
— Вие сте тази, която всеки ден се страхувам да срещна — и въпреки това едва съумявам да изчакам да се появите пред очите ми. Тогава около шията ми се стяга верига от никога неизречени думи, тогава и най-малкият проблясък на красотата ви ме замайва. Ах, вие сте целият ми свят. Вашата усмивка е моят слънчев лъч. Вашите очи са звездите ми. Вашият лик е моята луна. А когато ме докоснете, когато ме помилвате, това са за мен земята и хлябът ми. Да, всичко това е за мене Шана и никога преди не съм казвал нищо подобно на друга жена…