Шана стоеше като омагьосана, омаяна от възбуждащата топлина на неговия глас. И тя като през воал виждаше само, че той стои плътно пред нея. Столчето, на което тя седеше, я правеше по-висока, отколкото беше, но и сега трябваше да повдигне очи, за да погледне в неговите, които блестяха нежно, изпълнени с обич. Една част от нея вече напираше да го привлече към себе си, да му зашепне подобни нежни думи. Но друга нейна част й припомни как преди няколко часа едва бе избягнала нещастието да я хванат с него. И тази част се противеше да се поддаде на изкушението, да, страхуваше се като от отрова и от най-плахата нежност. А освен това знаеше ли тя дали всичките тези думи наистина извираха от сърцето му — не беше ли изрекъл той просто един предварително заучен монолог? Тя не знаеше какво да прави и потърси убежище в една лекомислена дребна схватка:
— Ах, добри ми господине, езикът ви е много ловък и добре ви защитава. Но в спомените си виждам и един друг мъж, който улавя юздите на коня ми и ме заплашва с поглед, пълен с яд. И друг един виждам, който ме измъчва доста дълго, докато не паднах повалена от страстта му. Извинете ме, милорд, но това не може да е същият, който току-що ме превъзнесе като единствения блян на своето сърце! Следователно всяка дума, видяна в светлината на миналото, звучи фалшиво. Така че приемам вашата реч като хитрост, която има за цел да поласкае ушите ми, но няма нищо общо с истината.
— Въпреки това — усмихна се Рурк мефистофелски — трябва да помоля милейди скоро да вземе решение. Баща ви говори за това, че си мечтае за една дузина внучета, а дори и една толкова млада жена като вас се нуждае от време, за да създаде такова количество — той постави уж случайно ръка на бедрото й и се усмихна току пред лицето й, — всъщност би трябвало да се залавям веднага за работа. Не мислите ли?
Шана отстрани с два пръста ръката му.
— Сигурно ви се харесва да ми надувате всяка зима корема и семейството да се увеличава всяка есен само за да можете гордо да докажете, че вашата мъжка сила може да засенчи всяка коронована глава. Но кажете ми само, сър, в случай, че ви родя цял рояк дечица, как да ги нарека?
— Както желаете, сърце мое. А от вашето решение зависи и спокойствието на духа ви.
— Вие сте невъзможен! — възнегодува Шана. — Не помагате за разрешението, а само още повече обърквате нещата.
— Тогава оставете този въпрос на мира. С времето и божията милост всичко ще си дойде на мястото.
— Вие просто не желаете да разберете. — Шана удари отчаяно с юмрук по коляното си. — Защо не искате да видите и моето окаяно положение!
— Може би го виждам по-ясно от самата вас — изрече той меко. — Вие се борите като всяка жена с вечния проблем как да се откажете от детските си мечти и да погледнете живота в очите.
Той повдигна от рамото й една шепа златни коси и за миг се понаслаждава на красотата им, кехлибарените му очи потънаха в дълбините на морскозелените й очи. С много мъка Шана се откъсна от магията, с която той отново я омотаваше.
— Не стойте така близо до мен! — заповедта й дойде внезапно, но не бе убедителна. — Стойте на разстояние. Прозирам вашата хитрост, просто искате отново да ме повалите по гръб и да се качите върху ми като разгонен елен.
Устата му бе плътно пред устните й, но този път Шана не искаше да се предаде така лесно. Тя се сви и избяга под рамото му от мястото си, за да се скрие при едно седло до вратата.
Рурк си придаде вид, че се е отказал от всякакво преследване и като взе една дълга вила, започна да чисти пода на обора от сено и слама.
— Кобилата — каза той невинно — ви харесва, нали?
— Извънредно — отвърна Шана и го наблюдаваше зорко. — Какъв позор, че така е страдала по време на пътуването.
— Наистина, но това ще се оправи. Джезабел е с добро родословно дърво.
Като чу името си, кобилата изпръхтя. Рурк се вгледа в яслата и се престори на угрижен.
— Изглежда, нещо много я боли, изпъна се. Какво ли й има?
Без да се замисли, Шана обърна глава. В същия миг вилата профуча в ъгъла, а в следващия Шана се озова в обятията му. Тя извика, но не много високо, за да не събуди коняря.
— Рурк, пуснете ме веднага!
Отдаде й се да се извие отново така, че да стъпи на твърда земя. Но Рурк бе проврял ръка под дрехата й и я бе стиснал плътно. Сега тя усети ръката му на голите си хълбоци.
— Усмирете си! Нямате какво да търсите там!
Рурк се изсмя в ухото й.
— Вашето сърце тупти за деца и глупаци, както казахте. Ако това означава, че ме обичате, на мен ми е все едно за кое от двете ме смятате!
Шана опря ръка в гърдите му и събра дрехата си около гърлото си.
Но Рурк използва случая и прокара пръсти по оголения й гръб.