— Рурк, не ви разрешавам! О, не! Престанете!
Той лекичко я хапеше по ухото, което я накара да потръпне.
Със сила и хитрост тя успя да извади ръката му от опасната зона и почти й се удаде да се измъкне, понеже в един миг Рурк малко отслаби хватката. Но това бе клопка, защото той сега я бе хванал още по-здраво. С внезапно отдръпване Шана се опита отново да си възвърне свободата и при това кракът на Рурк стъпи на един по-разклатен камък и той падна по гръб в копа сено. Но ръката му, разбира се, и тогава не пусна нощницата й, тъй че Шана полетя към него. Краката им се преплетоха голи и жарки един в друг, за един удар на сърцето Шана още се бореше да се изправи, но тогава откри, че неговият твърд кремък вече хвърляше искри в праханта на нейния скут и похотливо смеейки се, Рурк се претърколи в сеното с нея, докато не я хвана под себе си.
— Виждате ли, прелъстителко? Сега сте моя пленница. Ще се превърнете ли сега с магическа сила в друго същество, за да избягате — или ще изпеете песента си на сирена, докато моята бедна, омаяна глава не загуби разсъдъка си и не бъда изхвърлен на скалите на някой пуст бряг? Погледът ми разпознава магьосница с очи на морска нимфа и гърди от морска пяна; магьосница, която ме подмамва в непознати дълбини, докато почти не ми секне дъхът, за да извика: Не и не, и пак не — тя ми избягва и ме оставя да хленча като гладно дете…
Гласът на Шана бе мек, когато погледна в златните очи, които я омагьосваха и отнемаха последната й воля.
— Кога съм могла да ви възбудя така много, без след това да се поддам на мъжката ви страст?
— Вие, любима моя, сте Цирцея на моите сънища, която ме превръща в похотлив нерез, щом затворя очи; нерез, който ви ближе краката само за един дребен знак на благоразположение от ваша страна.
— Ако наистина ви причинявам толкова мъка, добри ми господине — засмя се тя с топло намигване на очи, изваждайки му една сламка от косата, — защо тогава не избягате? Може би ще ми се отдаде, когато свършите с дъскорезницата, да изпрося от татко, подмазвайки се, вашата свобода и пари за път до колониите ви. Ще ме напуснете ли тогава?
Изведнъж тя вече не се шегуваше. Наблюдаваше го напрегнато и чакаше отговор. И за Рурк това беше също така сериозно и той с обич погали косата, къдриците й на челото.
— Никога, мадам! Никога! — прошепна той. — Дори да ме изпратите на десет хиляди мили далеч, да построите един вал, за да ми попречите да се върна, аз вечно — като пърхащ молец, ще търся път към вашия огън, тласкан от страст и мъка.
— И още, добри ми господине, готов ли сте да се откажете веднъж завинаги от чувствата си към тази жена, наречена Мили, и да се закълнете във вярност единствено на мен?
Той се изправи като поразен от гръм, крайно учуден, че трябваше да се спомене това име.
— Мили? — недоверчиво произнесе той. — Но това малко суетно момиче…
Плява се посипа по тях, рязък писък процепи въздуха, кръвта им се смрази в жилите. После един облак от сено ги погреба под себе си. Рурк се изправи, плюейки плява. Шана стана на крака, здраво прихлупи дрехата си. Купата сено се задвижи. Тръскайки се диво, се появи една фигура.
— Мили? — извика Рурк. — Какво, по дяволите, правите… — Думите му отказваха да излязат от устата му.
Момичето кокетно се усмихваше.
— Чух, че извикахте името ми и поисках да дойда малко по-наблизо, за да разбера каква е причината.
Пред очите на Шана Мили затвори широко отворената си риза над малката си гола гръд.
— Освен това — каза тя — ми беше просто жал за мен самата да продължавам да ви чакам там горе… А и не обичам да съм втора ръка.
— Какво? — Думата, заредена с ярост, експлодира на устните на Шана. Бесен яд избиваше зелени светкавици от очите й и бузите й побледняха като платно.
— Шана! — извика Рурк. Той видя да връхлита върху му огромно зло. Тя сграбчи едни юзди, които висяха на закачалката, и като фурия ги запокити срещу двамата в сламата. Рурк падна и видя Шана да се възправя над него с разкрачени крака, косата й диво се мяташе насам-натам, а бялата й нощница шумолеше около нея като вихрушка. Сега тя му се стори като богиня на отмъщението от страшните приказки. Никога не я бе виждал по-бясна. Никога толкова хубава.
— Въргаляйте си се с наслада — просъска тя с гняв, който би заледил и висок прилив, — добре да ви дойде вашето удоволствие от първа ръка.
Тя скочи към конската ясла и докато Рурк и Мили още се бореха с юздите и само се оплитаха още повече в тях, Шана вече хващаше въжето, на което бе вързала Джезабел. Тя освободи кобилата. Хвана гривата й, скочи с див подскок на гърба й и с луд вик я подкара из обора.
— По дяволите, Шана! Почакайте! — викаше той след нея, но тя вече бе изчезнала в нощта и тъмнината.