Сега Питни се вгледа още по-внимателно в момичето. Тя само целомъдрено отпи от ръба. Както и очакваше, набърчи веднага нос, последва потрес, пълен с отвращение. Шана побутна чашата към Питни. Той бавно отпи една глътка.
— Баща ви отново ли… — попита той.
Шана поклати отрицателно къдравата си глава.
— Не той. Напротив. Тъкмо днес той се отказа от всякакво изискване за женитба и ми предостави изцяло избора на съпруг.
Питни не бързаше, а Шана имаше нужда от време, за да започне за втори път. Тогава лицето й притъмня като небето преди буря и Питни си помисли, че не завижда на виновника за този гняв.
— Този мошеник, който довлякохме от Нюгейт, не ме оставя на мира! — избухна тя.
— Така ли? — Питни сви широките си рамене. — Мистър Рурк, значи, или Бошан. Или както там се казваше господин съпругът.
— Съпруг — просъска Шана и го стрелна с поглед, — не употребявайте тази дума за мошеника! Аз съм вдовица. Вие самият забихте пироните в ковчега му и свидетелствахте за погребението му. Но ако бяхте проявили малко повече внимание, сега доста мъки можеше да са ми спестени.
— Отдавна вече обясних всичко — възнегодува Питни. — Няма смисъл да започваме отново.
— Питни — гласът на Шана бе мек и умоляващ, — често сте ми помагали, дори когато не съм имала право да ви моля за това. Не искам да изглеждам неблагодарна. Просто този мъж ми причинява много болка. Започва да се превръща в бреме за мен.
Питни повдигна въпросително вежди, а Шана се постара да се изчерви.
— Той твърди, че ми е съпруг, оженен за мен според законите, и изисква от мен да призная, че съм му съпруга.
Питни пак замълча, но лицето му бе придобило замислено изражение. Той раздуха огъня в печката и приготви чайника.
— Често съм мислил за това — каза той, обърнат към огъня. — В нощта, която последва женитбата, когато го измъкнахме от каретата ви, тогава той удряше невероятно диво около себе си — прекалено диво за мъж, който просто бе сключил сделка. А в затвора той говореше за измама и че сме му дължали още много. А думите, които изричаше за вас, не бяха от най-ласкавите.
Той я гледаше в лицето, чакаше отговор и Шана вече нямаше накъде да бяга. Лицето й бе пламнало, а погледът на Питни ставаше все по-остър.
— В началото не бе съгласен, докато… — гласът на Шана бе тъничък и думите излизаха на тласъци, — докато не обещах да прекарам нощта с него.
Питни се пльосна на пейката.
— И вие се чудите защо той ви преследва? — Къщата се разтресе от смеха му.
Шана гледаше объркано. Тя не виждаше повод за веселост. Питни се поуспокои и изрази, този път по-сериозно, мнението си:
— Такава сделка ще подлуди всеки мъж. Дори не мога да му се сърдя за това. И аз съм му причинил доста неправда. И въпреки всичко никога не е изглеждал зле настроен към мен. Като роб наистина нямаше друг избор…
— Вие заставате срещу мен, на негова страна?
— Не зная какво замисляте. Но каквото и да е то — не искам да имам нищо общо.
Той непрекъснато се домогва до мен и предявява съпружеските си права.
— Не мога да го упреквам за това. А и още не съм достатъчно стар, за да критикувам вкуса му.
Шана се почувства изоставена в беда. В нея се надигаше отчаяние.
— Искам да го махна от острова. Още тази нощ. Все ми е едно как. И ако не искате да ми помогнете, ще потърся помощ другаде.
— По дяволите! — изкрещя й Питни. — Не искам! И не искам също така да си взимате това злодеяние на съвестта. Първо трябва да говоря с баща ви.
— Рурк се опита да ме изнасили в обора.
Макар Питни да бе изненадан, тя го гледаше остро.
— Да — изкрещя Шана и едва не се удави в сълзи. И когато се сети с каква страст бе отговорила на Рурк, устните й се разтрепериха. — Той ме дръпна в сеното и тогава…
Кършейки ръце, тя се обърна, неспособна да продължи. От устните й още не се бе изплъзнала лъжа, но без да знае, тя даде на Питни доказателство за истинността на обвинението си — в косите й имаше слама.
— Мразя го — задъхваше се Шана, — не искам повече този мъж да се мотае около мен. Никога повече не искам да го виждам! Никога! Искам да знам, че е далеч, далеч от този остров, още тази нощ.
Питни не показваше, че я слуша. Той пускаше листенца чай от една кутия във врящата вода и дръпна съда от огъня. Премисляше какво трябва да се направи. Един кораб от колониите бе пристигнал тази сутрин. Той бе на кея, когато капитанът, заедно с няколко мъже, свали от борда един кон и го подкара към къщата на Трейхърн. А малко по-късно се бе появил и друг кораб — пак от колониите, защото плаваше под флага на Джорджия къмпани, — той хвърли котва на известно разстояние от острова и изпрати на сушата само една малка лодка, чиито екипаж отиде в кръчмата да си убие времето. Питни премисляше, че Трейхърн сигурно щеше да се остави да бъде убеден да отплава отвъд хоризонта.