— Ще го разкарам — промълви Питни най-накрая. Той хвърли настрана нощната си шапка и си сложи вместо нея триъгълната, после си обу обувките с месингови катарами. — Няма да позволя да ви позорят.
Той затръшна вратата зад себе си. Шана гледаше втренчено след него, знаеше, че бе постигнала победа, но въпреки това не може да се зарадва. Тя си наля чаша чай, седна на масата и се загледа в жарта, която умираше, превръщайки се в пепел. Часовникът отброи часовете в празната къща и ударите му прозвучаха като последните думи на Питни.
„Опозорена.“
И тогава Шана осъзна комичната заблуда, чистата фалшификация в тях. Истеричен смях изригна от устата й. И ако някое човешко ухо го бе чуло, щеше да се усъмни в здравия й разум.
Рурк беше легнал напреки на леглото и бе вперил поглед в балдахина. Изведнъж по пътечката към къщата се чу конски тропот. Рурк скочи. Той вече бе на половината път до вратата, когато прозвуча плахо почукване. Сърцето му подскочи от облекчение: Шана бе размислила и се бе върнала! Той радостно разтвори вратата.
Широкото лице на Питни се бе вторачило в него, разкривено от яд. Тогава нощта се разлетя на хиляди звезди. Когато Рурк падна с тъп удар на килима, около него вече се бе смрачило.
Болката, която преливаше на все нови и нови вълни в черепа му, го събуди. Тогава Рурк забеляза, че болката в мозъка му се люшка в същия такт като земята под него. Струваше му се, че лежи в люлка за изтезания. Чуваше се само странно скърцане и пращене. Постепенно замайващите мъгли се отдръпнаха от главата му и той видя, че е окован и със запушена уста, обвит до гърдите в някакъв миришещ на мухъл чувал. Сега вече можа да разпознае в грубия дървен под — себе си дъските на лодка. Ясно се чуваше шумът от веслата, плясъкът на водата под тях. И как някой шумно си поема дъх. Безсъмнено плуваше по море. Горчива ирония го облада. Шана дори не бе пожелала да го изслуша, преди да произнесе присъдата си над него.
— Този път мисля, ще ви дойде краят.
Доста неясно се чуваше дрезгавият глас на Питни. Рурк разбра, че великанът си говореше сам, и се притаи, симулирайки, че е в безсъзнание.
— Не мога да ви хвърля на рибите, сърце не ми дава, но това, което ви предстои, е може би по-лошо. Но тя каза, че трябва да я освободя от вас, така или иначе, и това е милостиво от моя страна, правя го по този начин, преди да й е хрумнало нещо още по-лошо. Ако само бяхте проявили здрав разум да я оставите на мира! Предупредих ви веднъж, но вие явно сте забравили. Твърде дълго трябваше да се грижа за момичето, за да мога да гледам как някой идва и я насилва против волята й. Дори и да сте вие, който…
Рурк изруга вътрешно, провери дали оковите могат да се махнат, но нищо не поддаваше. Не можеше да се надява Питни да му отпуши устата и да му разреши да говори. Не и щом Шана го бе убедила в злощастието си.
Греблата сега се потапяха в по-бавен ритъм, един глас се провикна към лодката. Питни отвърна и малко по-късно Рурк усети как бива вдигнат над широките рамене на Питни и хвърлен през борда на палубата на някакъв кораб. Той потисна един вик на болка и остана неподвижен. Размениха се думи, но той не можа да разбере смисъла им. После се чу звън на монети и платеното, изглежда, не беше малко. Тежки стъпки прокънтяха по палубата, явно това отново бе Питни, който си отиваше. После, не след дълго, махнаха чувала от главата му и му отпушиха устата, заляха го с кофа морска вода. Груби юмруци го хванаха, притиснаха го към масата и го завързаха с дебели корабни въжа към нея. Тикнаха му един фенер в лицето и някаква отвратителна мутра му се ухили.
— Хайде, момко, съвземай си — изхриптя дрезгав глас. — Тук си на сигурно място. По-късно ще се погрижим за тебе.
Фенерът изчезна. Прозвуча заповед, вдигнаха платната, прибраха котвата. Скоро свеж бриз погали лицето на Рурк, а шхуната се плъзгаше по вълните. Той изви глава на една страна и видя в далечината да изчезват светлините на Лос Камелос. Поне това Шана бе постигнала: беше го махнал от острова.
Рурк се примири със съдбата си с въздишка и се облегна на мачтата. Все някак щеше да намери начин да се върне на Лос Камелос и да предяви отново правата си. Това, което се случваше сега, нищо не променяше. Шана беше и си оставаше негова жена. Сега важното бе да се извлече максималното от положението и да оживее.