Първата нощ Рурк прекара завързан за мачтата. Шхуната хвърли отново котва на достатъчно голямо разстояние от острова. С изключение на вахтата на кърмата корабът изглеждаше безжизнен. Едва когато слънцето вече от два часа бе на небето, един моряк дойде достатъчно наблизо, за да може Рурк да го повика. Мъжът само сви рамене и изчезна към кърмата. Наистина малко по-късно се появи набит възрастен мъж. Той погледа морето, облегнат на перилата, после се престори, че едва сега вижда Рурк, и пристъпи към него.
— Мисля, че няма основателна причина да ме държите вързан, сър — започна Рурк, — не съм ви сторил нищо лошо и не възнамерявам да ви сторя. Няма ли да е по-добре да ме развържете най-сетне, за да мога да се облекча.
— Не се дръжте така, момко — предъвка старецът, — наистина нямам причина да ви утежнявам живота. Но и нямам причина и да ви се доверя. Та аз дори не ви познавам.
— Тази пречка лесно може да се отстрани — отвърна Рурк. — Казвам се Джон Рурк. Доскоро високо ценен роб на негово превъзходителство лорд Трейхърн. — Следвайки едно хрумване, той придаде на думите си дъх на ирония: — За мен не остана тайна, че ме взехте на борда срещу една прилична сума. Та, мисля си, че като пътник, на който му е уредена таксата, мога да се наслаждавам на малко свобода на движение по борда. Както можете да си представите, не възнамерявам да бягам оттук.
— Има нещо вярно в това — каза мъжът, плю по посока на вятъра и извади един нож, чиято острота провери на палеца си. — Казвам се Харипен и съм капитанът, макар да плувам на собствения си кораб. Приятелите ме наричат Хари — с бързи движения той го освободи от въжетата.
— Много съм ви задължен, капитан Харипен — каза Рурк и си разтри китките.
— Не е лошо — изсумтя благодетелят, — защото аз не дължа никому нищо на този свят — после втренчи едноокия си кривоглед поглед в Рурк. — За роб се изразявате дяволски изтънчено. — Това беше замислено като констатация, но прозвуча като въпрос.
Рурк се засмя, без да се замисли.
— Преходно състояние, уважаеми капитане, както мога да ви уверя, и като премисля повечко, не знам дали трябва да проклинам или да благодаря на тези, които ми причиниха зло. Но ако сега ме извините за малко, капитане, изпитвам една потребност, която доста дълго не бе задоволявана. Ще ви бъда много задължен, ако мога по-късно отново да подхвана разговор с вас.
— Можете да сте сигурен в това, момко — капитанът се изплю и избърса с ръка кафявия сопол от небръснатата си брада. Рурк задоволи естествените си нужди, после получи храна и чаша ейл. Кафявата бира, изглежда, бе единственото нещо в изобилие на борда на този кораб. Рурк си потърси ролка въжета на сянка и полегна, за да си навакса съня, който бе пропуснал през нощта.
Вече тъкмо щеше да се здрачава, когато бе разтърсен грубо и закаран в капитанската каюта, където трябваше за известно време да изтърпи безмълвната проверка на събраните около една маса мъже. Рурк никога не бе виждал по-мизерна дружина. Най-накрая един мулат се помръдна напред на стола си, опря мощните си ръце на масата и втренчи мрачен поглед в Рурк.
— Роб, казвате, и как сте станали роб?
Рурк обмисли отговора си. Ако това бе елитът на някакво общество, то той бе невинно ангелче.
— Заради убийство — погледът на Рурк обходи бързо лицата, нито едно не прояви и следа от изненада. — След това ме откупиха от затвора, за да ме накарат да си изработя цената на откупа.
— Кой ни разкара от острова — поиска да узнае капитанът, докато си чоплеше с пръсти зъбите.
Рурк небрежно се почеса по гърдите и се усмихна лукаво.
— Една дама, която не бе съгласна с това, че едно момиче ме чакаше в сеновала.
Англичанинът изпръхтя от удоволствие.
— Мога да си представя, момко — трябва да е дяволски богата, като помисли човек колко плати, за да ви разкараме от пътя й.
Рурк сви рамене.
— Какво има в складовете си господарят на острова? — капитанът с белязаното лице се премести напред. — Скъпоценности? Коприна? Подправки?
Рурк погледна мъжа в очите с небрежна усмивка и се почеса по корема.
— Доста отдавна не съм ял, приятелю. — Той посочи с палец чиниите на края на масата. — Ще получа ли нещо от това?
Побутнаха му полуизяден крак от някакво малко животно и чаша топла бира. Рурк си придърпа един стол и седна да яде.
— Та какво става със складовете? — напомни му белязания по лицето.