— Подайте ми хляба, приятелю.
Рурк си избърса с ръка устата и прокара месото с глътка бира. След това си откъсна парче от самуна хляб и отпи соса от чинията. Най-накрая се пресегна и взе една риза, която висеше на облегалката на стола, и си избърса в нея ръцете.
— Вече се натъпкахте — разсърди се мулатът. — Какво най-сетне има в складовете.
— Всичко — усмихна се подигравателно Рурк. — Но това няма да ви е от полза. Никога няма да влезете в пристанището. — Той потопи пръст в бирата и нарисува един недовършен кръг. — Тук долу е селото със складовете. А тук — и той нарисува един хикс — на този край на дъгата са разположени батареи с топове. Който иска да влезе в пристанището, плава точно под и между тях. — Той прокара една черта през отвора на пристанището. — Тук ще бъдете издухани от водата, преди да сте и наближили складовете.
Досега само бе предполагал, че мъжете са пирати. Разочарованието по лицата им сега го доказа.
Харипен, англичанинът, се облегна назад и отново зачовърка между зъбите си.
— Толкова весело гледате, момчето ми. Да не би случайно да криете в ръкава си някое асо коз?
Рурк скръсти голите си ръце над гръдта си и се направи, че смъква камък от сърцето си.
— Е, приятели — ухили се той, — ако имах ръкав, подобно нещо с право можеше да се предположи. Но, както виждате, не притежавам много повече от едни жалки, изрязани панталони, недостойни да бъдат споменавани. Следователно това, с което все още разполагам в моята бедност, ми е ценно и скъпо и естествено си струва цената. — Той се засмя, защото изведнъж всички го загледаха гневно. — Като всички вас и аз не правя нищо без отплата. Наистина, имах възможност достатъчно дълго да огледам слабите места на острова на Трейхърн и със сигурност знам как с най-малък риск може да се предприеме нещо. Знам също така как може да се стигне до острова, къде се намират търговските авоари и личното състояние на Трейхърн.
На местата, които Рурк назова на пиратите, те щяха да плячкосат достатъчно, за да си намажат ръцете. Не беше необходимо да им отваря очите за това, че най-големите съкровища Трейхърн пазеше в един трезор в господарската къща.
— От друга страна — Рурк се облегна назад на стола си и пи, сякаш не забелязваше разбойническите погледи на пиратите, — ако предпочитате бали сурови кълчища и коноп, тогава вземете ги. Освен това, джентълмени, не мога да ви предложа много повече. А какво е вашето предложение?
Първият офицер и очевидно партньорът на Харипен, полуфранцузин, протегна един широк нож и прокара пръст по добре наточеното острие.
— Вие все още имате живота си, робе.
— Да, разрешихте ми да го запазя. Но, струва ми се, вече ви се отплатих, като ви казах за топовете. Дори мисля да добавя нещо в тази сделка. В пристанището е хвърлил котва „Хамстед“, с двадесет и един топа на борда. Ако въпреки очакванията успеете да влезете във вътрешното пристанище, ще си имате работа с него. Той ще ви избълва огън и олово в гърба, а не смея да изчисля колко време ще устоите на това.
— А без съмнение за вашия план ще поискате капитанския пай — изпръхтя саркастично мелезът.
— Капитанският пай не би било зле, благодаря — съгласи се Рурк със смях. — Жаждата ми за пари не е безкрайна. А що се отнася до Халзинхалтен, искам да ви предвождам и с това и да рискувам собствената си глава.
— Съгласен съм! Един капитански дял за вас, ако имаме плячка — чу се капитан Харипен, който очевидно се наслаждаваше на начина, по който Рурк бе надхитрил първия му офицер. — А сега — говори!
Пиратите слушаха внимателно, когато Рурк се насочи към подробностите.
— Изчакайте източно от острова — обясни Рурк и се опита импровизирано да изиграе ролята на всезнаещ стратег, — там водата е дълбока почти до брега. Там можете да навлезете до един възел.
— А на запад? — попита с подозрение мулатът.
— Кротко! Два-три сажена най-много. А и пред брега има рифове.
Рурк се опитваше преди всичко да предотврати това пиратите да акостират близо до господарската къща, той наистина даваше в общи линии верни данни, но не спомена за мъжете, които патрулират нощем по плажа.
— Оставете момчето да се изкаже — просъска Харипен и черният неохотно млъкна.
— На хълма над пристанището — продължи Рурк — има топ за салюти.
— Знаем — чухме, като влизахме.
— Един изстрел означава просто кораб на хоризонта, два изстрела — тревога — обясни нататък Рурк, — всичко на всичко една шепа мъже спокойно може да слезе на сушата и аз ще ви покажа къде ще вземете най-добра плячка, без веднага да подплашите целия остров. Слушайте, значи.