Пиратите наведоха глави над масата и Рурк им разкри опасния си план. Той знаеше, че при всички случаи топът ще гръмне, а нощем и един изстрел означаваше тревога. И в случай, че пиратите акостират там, където той им препоръчваше, селото щеше да има повече от час, за да се подготви. От друга страна, нито една от лодките, които бе видял на палубата на пиратския кораб, не можеше да поеме повече от 20 души. И дори ако пуснеха на вода две лодки, на сушата нямаше да слязат повече от 30 души: защото неколцина трябваше да останат до плажа като охрана. За Трейхърн нямаше да е трудно да се справи с акостиралата група, а за „Хамстед“ щеше да е детска игра да плени останалия почти без екипаж пиратски кораб.
„Трудно ще е, мислеше си Рурк, само за мен да избягам от пиратите, щом стигнем до брега — и надявам се, че Трейхърн поне ще пожелае да ме изслуша, преди да се поддаде на внушението да ме накаже.“ Рурк вече не се чувстваше задължен да пази тайната на Шана. Той бе решен да разкрие всичко.
Морските разбойници изглеждаха доволни от плана на Рурк и му разрешиха да се оттегли в нощния ли лагер при струпаните корабни въжета.
Тъкмо бе започнал най-тъмният час на нощта, когато всички бяха извикани на палубата. Вдигнаха котвата, опънаха платната. Едва-що корабът бе започнал да се движи, когато Рурк видя до себе си англичанина и мулата Пелие. И двамата държаха насочени към него пистолети.
— Ние променихме плана в две точки — засмя се мелезът. — Вие оставате на борда като заложник за качеството на информацията, а ние сами ще си намерим място за акостиране.
Рурк ги гледаше слисан. Дълбоко в стомаха му едно гадно животно, наричащо се страх, започна да забива зъби в нежното месо на надеждата му.
Още не бе започнало да се зазорява, когато Шана се завърна в господарската къща от съдбоносното си посещение при Питни. И незабавно бе потънала в дълбокия сън на изтощението. Няколко часа по-късно я разбудиха ядосаните крясъци на баща й.
— По дяволите! Ще ми го докарате ли най-сетне тук!? — крещеше господарят на острова из цялата къща. Шана скочи възбудено от леглото си, бързо си хвърли някакви дрехи и забърза надолу по стълбите. В салона за закуска се бе събрало разнородно множество мъже. Надзиратели, няколко роба, конярчето Елът със смачканата шапка на Рурк в ръце, Ралстон и дори Питни седяха на масата и гледаха със смутени лица Орлан Трейхърн.
— Но, татко, какво се е случило? — попита Шана с невинен вид, когато пристъпи към баща си.
— Момчето! Няма го! — фучеше Трейхърн с мрачно лице.
— За кое момче говорите, татко? Имаме повече от дузина…
— Доброто момче! Нашият Рурк! За него говоря! — намеси се бързо Трейхърн. — Не могат да го намерят никъде! А без мистър Рурк на този остров просто нищо не върви!
— Но моля ви, татко — Шана положи успокоително ръка на рамото на Трейхърн. — Сигурно тук има и други мъже, които ще съумеят да свършат неговата работа. Не можете ли да поемете неговите задачи, докато се появи?
— Той е изчезнал! Избягал е от робство! И ако сега не изпратим цяла флотилия след кораба от колониите, който вчера сутринта бе хвърлил котва край острова, няма да го видим вече! — Ралстон каза това, за да отстрани възможно по-далеч от себе си вината, преди някой да се сети, че той бе довел Джон Рурк на Лос Камелос.
Питни пийваше пунш с ром и хладно наблюдаваше бащата и дъщерята.
Един надзирател взе думата.
— Елът е намерил шапката му в обора. През нощта мистър Рурк се е занимавал с кобилата, която тъкмо бяха докарали на острова.
— Това е справедливо — присмя се Ралстон. — Кобила срещу роб. Такава размяна сигурно се струва почтена сделка на измамната пасмина от колониите. Те трябва да са ни взели мистър Рурк под носа.
— Запазете спокойствие, мистър Ралстон! — Господарят на острова стрелна слабия мъж с остър поглед. — Не ви упреквам за проблемите, които ни създава мистър Рурк. Напротив. Способностите на мистър Рурк донесоха печалба на всички ни. Лошото е само това, че без него не ще можем вече да осъществим плановете си.
Посред тези разменени реплики в салона влезе сър Гейлърд. Той погледа добре отпочинал около себе си, а розовите му бузи пращяха от здраве.
— Тук, изглежда, стават разни неща — извика той, радостно потривайки ръце. Той само мерна угриженото лице на Шана. — Разбира се, аз незабавно ви предлагам моята помощ.
Шана би му изфучала с най-голямо удоволствие в лицето, но в присъствието на баща й това би било твърде неприлично. Затова тя изискано поднесе чашата чай към устните си и забеляза:
— Както изглежда, сър, налице е известна неяснота по отношение престоя на мистър Рурк. Може би ви е известно нещо в тази посока?