Гейлърд повдигна озадачено вежди.
— Мистър Рурк! Робът Игитигит? Изчезнал бил казвате. Значи на мен той не ми се е мяркал пред очите, откакто… еее, нека помисля… онази вечер, тук на тази маса. Света Богородице! Толкова отдавна ли го няма?
Трейхърн простена нетърпеливо. Видимо усилие му бе необходимо, за да овладее гласа си.
— Трябваше да дойде тази сутрин на закуска. Досега никога не е закъснявал.
— Може би е болен — предположи сър Гейлърд. — Потърсихте ли го вече в къщата?
— Вече сме вдигнали целия остров на крак — отвърна Трейхърн ядно. — Никой не го е виждал.
Гейлърд прие безпомощен вид, сякаш зависеше само от него.
— Честна дума, нямам ни най-малка представа къде може да изчезне такъв човек, още по-малко на един остров. Може би има склонност… е, да кажем: да скитосва.
Трейхърн сбърчи чело. И Шана го погледна несъобразително.
Гейлърд се покашля и обясни, извинявайки се, към Шана:
— Моля ви да ме извините, високоуважаема лейди, за прямите ми думи във ваше присъствие. Но вие самата сте вдовица и затова сигурно не ви е неизвестно, че някои мъже обичат да се забавляват в компанията на дами, когато от време на време им се удаде случай. Та може би… мистър Рурк… някак си… е… бил задържан…
Шана тръсна шумно чашата си върху чинийката и за малко да си излее чая в скута. За нещастие на Гейлърд тъкмо сега влезе през вратата икономката Берта. Тя възмутено го смъмри:
— Но Шана е още почти дете! Какви дебелашки думи! Запазете си по възможност тези нецеломъдрени мисли за себе си!
Питни отново отпиваше от пунша си и любопитно гледаше Шана. Гейлърд побърза да поиска извинение от дамите. Трейхърн го прекъсна:
— Аз, от моя страна, искам да призная, че той много добре знае разликата между работа и развлечение.
— Страхувам се, че с него се е случило нещо. Иначе щеше да е тук.
— Мога да си представя какво му се е случило — подигра се Ралстон. — Сигурно си е пипнал някое топло местенце на кораба, който е отплувал през нощта. Защо иначе корабът щеше да изчезне така тайнствено — като куче, което свива гузно опашка? Ако не обявите парична награда за залавянето му, никога вече няма да видите своя мистър Рурк. А после трябва да бъде публично обесен за назидание, иначе и другите ще последват примера му.
Трейхърн въздъхна.
— Ако не се намери, наистина ще трябва да предположа, че е избягал по своя воля. А ако това е така, обявявам 50 фунта награда за главата му.
Ралстон се ухили злорадо при това признание колко тежи авторитетът му. Той хвърли поглед към Шана.
— Какво мислите вие, мадам? Не смятате ли, че такъв подъл ренегат трябва да бъде обесен като всеки друг мошеник?
Шана бе като замаяна. Тя вече не бе способна да отговори. Дори в най-дивата си фантазия не бе могла да си представи, че ще гонят Рурк като бясно куче. Тя безпомощно улови мрачния поглед на Питни.
Търсенето на Рурк се проточи и през целия следобед. Шана бе избягала в стаята си. Там тя се мъчеше да надвие разяждащите я страхове, които вече не я изпускаха от ноктите си. Тогава в покоя на съня й нахлуха сънищата. В тях тя бе щастлива, заобиколена от деца на различна възраст и люлееше кърмаче на гърдите си. Едно дете беше обвило краката на баща си, той го пое нежно, притиснаха се лице до лице и образът на бащата се избистри. Беше Рурк, който, смеейки се, се навеждаше към нея, за да я целуне по устата.
Шана се събуди потънала в пот. Беше лъжа! Този сън никога не можеше да стане действителност! Едно потискащо чувство на самота се спусна върху й, с ридания тя зарови лице във възглавниците. Беше само нейна собствена вина, подла, долна вина! Може би вече никога нямаше да види отново Рурк, никога нямаше да усети сладката топлина на устата му върху устните си, никога вече нямаше да лежи защитена в неговите силни обятия.
Беше се стъмнило, когато камериерката Хергъс й донесе вечерята. Шана скри срамежливо почервенелите си от плач очи и мокрите си бузи зад една книга, даде знак на жената да остави вечерята и да я остави сама. Но Хергъс гореше от нетърпение да разкаже новините.
— Трябва да ви съобщя, господин баща ви ми каза, че сър Гейлърд си мисли, че е видял мистър Рурк в селото. Сега господарят претърсва целия район около пристанището и взе всички мъже от острова със себе си. Баща ви е твърдо решен да намери мистър Рурк, независимо какво му струва това. Е, ако питате мене, аз също бих искала да знам къде е бил.
Шана замълча и камериерката най-сетне си тръгна.
За Шана времето се изнизваше убийствено бавно. Не й беше възможно да изяде дори една хапка. Тя наистина си облече нова пижама, но гледаше втренчено томчето със стихове, без да може да прочете повече от ред оттук-оттам — и между всеки ред тя виждаше героя като слаб, тъмен, полугол и полудив мъж с кехлибарени очи. Тя простена с отчаяние и хвърли книгата настрана и само се вглеждаше в сенчестите ъгли на покоите си. Изящното махало на часовника отброи единадесетия час на нощта и по някое време, по-късно, тя чу шум в къщата. Вероятно беше баща й, който се завръщаше разочарован от дългото търсене. Звънко счупване на стъкло — може би изблик на гняв у господаря на острова? Напълно разбираемо. Той харесваше много Рурк, сега сигурно се чувстваше измамен и предаден. Беше по-добре да не му се мярка пред очите в това настроение.