— А, вие сте тук значи! — изкрещя по него Шана. — Мерзавец.
Тя вече бе взела в ръце едно от малките весла, които бяха облегнати на перилата, и то просвистя с пълна сила към черепа на Рурк. Рурк се наведе, оръжието се разби на две с трясък в мачтата. С нащърбената част в ръка Шана изкрещя като луда от болка и бяс.
— Безмозъчни тъпаци! — изкрещя Рурк към капитана Пелие и мъжете му. — Не виждате ли какво сте направили? Това е дъщерята на Трейхърн. Сега господарят на острова ще ви преследва с хиляда издути от жажда за мъст платна. Краят ви е така сигурен, както и аминът в църквата.
— И още как! — изфуча Шана към Рурк. — А аз самата ще се погрижа баща ми да обеси първо вас. И когато после нахрани акулите с вашия разлагащ се труп, аз ще се смея. Смея. Смея.
В този момент Рурк вече не виждаше изход от обърканото положение. Ако ставаше дума само за него, бягството щеше да е детска игра. Но сега важното беше да намери начин и за Шана. А за това беше необходим внимателно изготвен план. Ако изобщо имаше още някакъв шанс.
Тримата други пленници бяха изкачени на палубата. Рурк ги разпозна — роби като него. Хвърлиха ги грубо на палубата и ги завързаха за перилата. Рурк си помисли, че за тях нямаше да се променят много неща — от едно робство те бяха попаднали в друго. Но сега наистина им предстоеше живот под ударите на камшика на нечовешки робовладелци.
Пристигането на Шана предизвика брожение сред екипажа. От всички ъгли на кораба изпълзяха пирати, за да позяпат ослепителната красавица, чиято златна коса се вееше диво около нежни рамене. Рурк видя ясно какво трябваше да направи.
Изведнъж Шана усети ръката на Рурк да я хваща грубо за гърдите и в брутална милувка той я притисна в обятията си. Разярена от възмущение, Шана се дърпаше бясно, но всъщност внимаваше да не избяга от него. Но в думите й не личеше нищо друго освен омраза.
— Този път го прекалихте — просъска тя през стиснати зъби, — предадохте баща ми. — Това Орлан Трейхърн няма никога да ви прости. Ще ви преследва до смърт като бясно куче, каквото вие всъщност и сте.
Рурк я хвана за китките и я привлече към себе си. Шана простена от болка, усещането за неговата напрегната мускулеста сила и за нейното собствено безсилие я хвърли в най-дълбоко отчаяние. Ребрата й заплашваха да се счупят от неговата прегръдка, тя напразно се опитваше да си поеме дъх. Изпод дългите клепки заизвираха сълзи.
— Хикс трябваше да ви обеси! Ах, защо само не го направи! — чу я той да изрича задъхано.
Рурк хвана с ръка прелестната брадичка на Шана и я повдигна нагоре, докато тя погледна в бесните кехлибарени очи на Рурк. Студено като желязо бе лицето му, а думите му я бодяха болезнено, като стрели от лък.
— С малко щастие, което не дължа на вас, успях да преживея и последното майсторско дело на вашето лъжовно сърце. И ако късметът не ми изневери още малко, ще съумея да изляза и от това положение.
После я блъсна в кокалестите ръце на Гетлие, хитрия камериер на мелеза-пират Пелие.
— Добре да ми пазите жената и да се погрижите да не й се случи нищо — заповяда Рурк. Той се обърна и закрачи към перилата, където пиратите се бяха скупчили край плячката.
— Пелие, дайте ми вашия бинокъл — извика той на мелеза.
Бинокълът му бе подаден без колебание. Рурк потърси пристанището. В ярката лунна светлина ясно се очертаваха тъмните мачти на голям кораб, но не личеше дали има движение по палубата.
— „Хамстед“ вече я изтеглят навън — извика Рурк, — още малко и ще чуем топовете да гърмят.
Рурк бе виждал вече какви опустошения може да причинят оръдията, разположени по протежение на целия борд. Рурк наистина предполагаше, че господарят на острова ще действа внимателно, за да види отново жива отвлечената си дъщеря, но сега най-важното бе да не се излага тя излишно на опасност, което само можеше да утежни положението. Пиратският кораб разполагаше само с два неподвижни топа на кърмата и на носа и няколко фалконета на подвижни лафети, които бяха разположени по протежение на перилата — не беше, значи, равна на двумачтовия платноход. Но шхуната бе тясна и бърза и имаше — с големите си черни платна — добри шансове да се изплъзне.
Рурк пристъпи към пиратите.
— Ако нямате още мерак да прекарате една дълга нощ във водата, смели мои приятели, ще трябва веднага да вдигнете платна.
Харпиен изглеждаше по-бърз във вземането на решения от другите.
— По дяволите, момъкът е прав — изкрещя той и после излая командите си: — Вдигнете лодките на борда! Вдигнете проклетата котва! И вдигнете всеки цол черно платно, което намерите!
Тогава той се обърна поуспокоен към мелеза и се ухили в мрачното му, белязано лице.