— Не се обиждайте, Роби, зная, че корабът е и ваш. Значи, ако сега сте така любезен да поемете курс към Марсхед, всички ние с голямо удоволствие ще поемем пътя към къщи.
Скоро черната шхуна се носеше бързо в нощта. Пиратите се заеха с изчисляване на плячката, Тежкият железен сандък бе разбит, оказа се пълен със златки монети, които по най бързия начин бяха откарани в капитанската каюта и заключени там в по-голям сандък, с цел да бъдат разпределени по-късно. Трябваше да се изчисли стойността на няколко големи чувала, пълни със златни и сребърни плочки. Дори чуплив порцелан, грижливо пакетиран в едно каче, се намираше сред плячката. Тъй като той не представляваше интерес за екипажа, бе предвиден за кмета на пиратския остров Марсхед заедно с една каса изтънчени вина и ястия. Най-накрая оставаше само голямата ракла от салона в господарския дом, Всички притаиха дъх. Тази ракла трябваше да съдържа най-ценното съкровище.
Пелие се ухили и се изфука.
— Жените при Трейхърнови твърдяха, че вътре има съкровище, което никой не може да оцени.
Шана пристъпи по-близо. Около меката й уста пробягваше разкривена усмивка; Рурк можеше да чете в нея и подозираше, че красивата главичка отново бе измислила някакво зло. За да предотврати нещо лошо, той стоеше близо до нея.
Ключалката се изтръгна под ударите на брадва. Пелие изпусна един радостен вик и повдигна капака. Видяха се малки кожени торбички. Очите на мелеза алчно проблясваха.
— Бижута — оповести той — всички ще забогатеем.
Пръстите му се вкопчиха а една торбичка, разкъсаха връвта и изсипаха съдържанието в дланта му. Окото му придоби изражение на глуповата слисаност, защото това, което държеше в ръце, не представляваше голяма ценност, не по-голяма от този на обикновен спусък на пушка, затвор на пушка и приклад. Той трескаво зарови във всички торбички и непрекъснато попадаше само на евтин звън на желязо. Заедно с Харпиен той повдигна сега раклата, върху която бяха разположени торбичките от сандъка, и я постави до него на палубата. Сега се показа намаслена хартия и отдолу лежаха, ред след ред, цеви на пушки.
Харпиен вдигна една цев и безпомощно я заобръща в ръка. С другата той притегли една торбичка. „Вси светии — извика той, — само пушки. Дори ги няма прикладите. Само ненужни проклети мускети.“
Шана не можеше вече да се сдържа. Тя се изсмя злорадо.
— Че какво друго, глупаци такива! Какво друго! Даже и да имахте прикладите към тях, всичко щеше да е пак ненужно! Защото, да ви кажа, при разтоварването сандъкът падна на кея на пристанището. Всички тези цеви са изкривени. Баща ми запази всичко това само като спомен за единствената му сделка на загуба. До днес непрекъснато го ядосваха. От днес нататък ще го намира за изключително забавно.
Рурк простена скрито от надутата й глупост. Беше твърде вероятно иронията на Шана да доведе в следващия момент до проливане на кръв.
С проклятие на уста Пелие скочи към момичето.
— Но вие се заклехте, че сандъкът съдържа съкровище, което е безценно.
— Не е ли така? — сладко се усмихна Шана. — Или може би все пак ви се струва ценно? — тя високомерно отметна глава назад и развя коса на вятъра.
Разпенен от яд, Пелие я хвана за рамото и я обърна към себе си докато тя падна на колене. Вече проблесна камата, която носеше в ботуша си, ръката му се насочи към очите й, в които сега, за първи път, се прокрадна страх.
— Тогава ще си изрежа равностойността от вашата скъпоценна кожа — просъска Пелие.
И внезапно около китката на Пелие се сви желязна хватка. Бавно, неохотно ножът се отдалечи от лицето на Шана. С кръвясали очи мелезът се вгледа в решителното лице на Рурк.
— Знам, друже, че имате бърза ръка! — Рурк му се усмихваше благо, — но не ви мислех за глупак!
Пелие пусна Шана, тя падна на палубата. Ръката, която досега бе държала Шанината, полетя към пистолета в кобура. Но Рурк улови и нея. Мълчаливо, но със спотаена злоба мелезът се бореше срещу Рурк, но той държеше ръцете му между телата им така, че екипажът да не може да разбере нищо. Колкото по-силно се опитваше Пелие да се освободи, толкова по-здрава ставаше хватката на Рурк. Пелие вече усещаше, че ръцете му изтръпват. В очите на Рурк той виждаше сила и решителност, за чието съществуване до този момент не бе и подозирал. И в блатистото дъно на мозъка му проникна увереността, че душата му никога вече няма да намери покой, докато този мъж, който го третираше като невъзпитано дете, не бъде хвърлен за храна на рибите. За момента обаче той отстъпи. Но Рурк не отслабваше хватката си.
— Аз пък от своя страна много си обичам врата и не бих желал да го видя необичайно издължен на някоя върлина в „Хамстед“ — каза Рурк с небрежен тон. — Вече здраво извихте носа на господин Трейхърн. Но наистина ли искате да предизвикате цялото безумие на отмъщението му върху всички нас? А помислете и по това: Трейхърн цени живота на единственото си дете над всичко на този свят. Без съмнение той ще заплати кръгла сумичка за нея. Но само ако при завръщането й кожата й е цяла.