Пелие видя известна логика в думите му и кимна, свивайки рамене. Рурк го пусна.
— Но не забравяйте — ухили се злобно мелезът, разтривайки китките си, — че Пелие беше този, който я хвана. Така че тя е моя собственост, докато платят за нея.
Рурк повдигна Шана от палубата и я придърпа пред пирата. Под фенера той повдигна с ръка главата й, за да може Пелие да види благородната й нежна красота.
— Още едно предупреждение, мистър Пелие. Ако имате очи на главата си, няма да пропуснете да забележите, че това е рядка красота. — Рурк нежно прокара пръсти по крехката шия на Шана. При това докосваме тя потръпна, а Рурк се почуди от какъв ли род е било усещането, което предизвика това потръпваме. — Но нещо с такава стойност лесно се поврежда при злоупотреба. И може да се случи, че дори след като сте я предали обратно, да ви излезе по-скъпо отмъщението, на което това момиче е способно. Шана е най-святото нещо в живота на Трейхърн и той изпълнява това, което иска тя. Следователно, ако трябва да ви донесе съкровищата, за които си мечтаете, Пелие, вие трябва да се погрижите за доброто отношение към нея. И за това, в деня на плащането тя да не е пострадала ни най-малко.
Рурк свали ръка от Шана, поздрави небрежно капитана и се отправи бавно към носа, където се облегна на перилата и се втренчи в пенливата вода долу.
Шана слисано гледаше след него. Но как е ставаше така, че този мъж винаги трябваше да оставя отпечатък в живота й? Още не можеше да се изясни дали съдбата искаше да го направи неин господар — или палач.
— Завържете тая никаквица! — изкрещя Пелие.
Гетлие се затътри по палубата, хвана Шана за ръка и я повлече след себе си.
Но тя отново и отново поглеждаше назад към самотната фигура на перилата.
Утрото бе потопило небосвода в наситено червено, после слънцето се изкачи на хоризонта; златно и голямо, то оцвети небето в нежнорозово. Така разцъфна един прекрасен ден, триъгълни платна се издуваха под мощния дъх на силен бриз и шхуната се рееше по водата като чайка в безметежен полет.
На Шана, завързана с другите пленници към пейката под главната мачта, не й достави голямо удоволствие красотата на събуждащия се ден. Сънят й беше неспокоен, тя непрекъснато се бе стряскала, когато приближаваха стъпки. Непрекъснато идваше Пелие, изправяше се пред нея с разтворени крака, с ръце на хълбоците, с разкривена усмивка на лице — така се втренчваше в нея. И тя четеше в погледа му как жадуваше да я види да се гърчи пред него в смъртен страх, докато той я насилва по свой перверзен начин.
И хората на Пелие често забавяха крачка пред Шана, за да я огледат. Те наистина не си позволяваха повече, познаваха си капитана и имаха смъртен респект пред неговата ярост и пред изкуството му да убива с всичка видове оръжия. Да, дори когато Гетлие дойде по заповед на Пелие и й донесе къшей хляб, парченце сирене и глътчица вода, веждите на мелеза се свиха мрачно.
Рурк бдеше над Шана от едно отдалечено място. Той я държеше под око под почти затворени клепачи, докато — облегнат гърбом на перилата и с изпружени напред крака — се правеше на заспал.
Когато след обяд сенките започнаха да се удължават, пиратите надиплиха платната. Внимателно маневрирайки, шхуната се плъзна покрай една редица малки, блатисти острови, не много по-големи от рифове, потънали в пясък, обрасли с кипариси и палми. Харпиен развя червено знаме с черни кости и когато корабът минаваше покрай едно по-голямо островче, се видя покрив от палмови листа — колиба, която самотно стърчеше на спокоен бял плаж. Като сигнал към пирата достигна отразената с огледало светлина на залязващото слънце Екипажът отвърна с махане на ръце. На Шана и на другите пленници им развързаха въжетата. Няколко пирати подбутната нещастниците към перилата — там, където после щяха да сложат мостчето. Рурк междувременно внимателно наблюдаваше пейзажа и запаметявате всяка подробност. Най-грижливо.
След острова, от който бяха подадени сигналите, последва още една отсечка в открито море, но както изглеждаше, доста плитка, защото пенливи стръмни скали показваха рифове и плитчини. Пред тях се виждаше един относително голям остров. Там се възвисяваше хълмист хребет, пред който се разпростираше плитък, полузащитен залив. На високо разположен терен зад плажа се появиха дъсчени постройки, в средата на които бе разположена една сграда, някога белосана. Около нея се виеше нисък каменен зид, който обграждаше и един пуст двор. Отвъд пристанището се разпростираше в протежение на мили блато, обрасло с манговър. Заедно с рифовете и плитчините пред острова те представляваха добра естествена защита срещу всяко нападение.