Почти срещу волята си тя насочи поглед към Рурк. Той седеше на носа и наблюдаваше внимателно как корабът акостираше до изградения кей. Косата му се развяваше под лекия бриз, пот блестеше на широките му кафяви рамене. Като чужденец й се стори той, един мъж, който никога не бе познавала, недружелюбен и далечен. И мрачно бе изражението му, сякаш го гнетеше тежка грижа. Завладя я страх, че той няма да предприеме нищо, ако мръсни ръце я унижат, и този страх се превърна в увереност и я накара да очаква най-лошото. Тя ясно усещаше, че вече няма да има сили да се противопостави на този ужасен Пелие, когато посегне към нея. Шана отчаяно се бореше с безнадеждността, която заплашваше да я превърне в хленчеща, хлипаща купчинка нищета.
Междувременно Рурк нямаше никакви грижи по отношение на самия себе си, защото не притежаваше нищо друго освен дрехите на гърба си. Той се почувства щастлив, че при посещението на Питни не бе събул и панталоните си. Наистина двамата капитани му бяха обещали част от плячката като благодарност за неговата помощ, но той не се надяваше, че Пелие има намерение да спази обещанието си, след като той очевидно му бе развалил удоволствието, което възнамеряваше да изпита с Шана.
А така май ще трябва да премеря сили с цялата банда — помисли Рурк, — и то заради тази проклета жена, която даже не ще и да знае за мен! — Известно време той гледа синьозеленото искрящо море, което приличаше на очите, които го бяха довели в този ужасен край на света.
Пиратският кораб акостира на кея, въжетата бяха завързани на брега. Харпиен премина по палубата, плесна с ръце и извика високо:
— Кой иска да се хване на бас с мен коя девойка първа ще легне по гръб. Как мислите? Залагам един фунт за Кармелита.
От кърмата изкрещя писклив глас:
— Нямате ли очи на тъпите глави? Залагам парите си за Трейхърновата щерка! Докато преброите до три, вече ще съм я сложил по задник.
— Ай — изпръхтя един друг, — и когато станете, в гърба ви ще е камата на Роба.
Шана не помръдваше. Не показваше как приема такава грубост. Но сърцето и душата й се свиха. Нощта беше достатъчно мъчителна и тя осъзнаваше, че само възможната й цена като пленница я бе предпазила от далеч по-неприятни часове в капитанската каюта или в каютата на екипажа, ако не и на двете места. Тази отсрочка, това тя знаеше много добре, дължеше единствено на Рурк.
Рурк не отдаде голямо значение на брътвежите. Оцени ги просто като тъпоумно самохвалничене на смелчаци, поне засега. Истинска заплаха можеше да дойде само от едно място — додето мелезът бе жив. С подозрение наблюдаваше той как французинът се приближава към Шана. И когато Пелие завърза около шията й едни дълги кожени поводи, той се приближи към него.
Но внезапно, без предупреждение, широката, космата гръд на маймуноподобния подофицер на Пелие му препречи пътя и трима моряци, които току-що бяха придърпали кораби с въжетата, заплашително се възправиха около него. Един от тези типове избута с лакът Рурк настрана, но подофицерът направи още една стъпка и му се озъби злорадо-лукаво с липсващите си зъби. Иззад неговия биволски гръб Рурк видя дяволското ухилване на Пелие.
— Слушайте, момко — изджавка му подофицерът, — ако искате да сте един от нас, първо се научете как се чисти корабът.
Мостчето падна на кея и капитанът на корсарите слезе по него. Студен страх смрази кръвта на Шана и тя отправи един последен умоляващ поглед към Рурк, нейната последна надежда. Но той стоеше с неколцина пирати и не даваше никакви изгледи, че иска да й се притече на помощ. Дори лицето му се помрачи още повече, когато тя отправи поглед към него. Той значи искаше да я остави на тази пиратска свиня.
Е, сега се вижда какво струват наистина неговите високи идеали, неговите брачни клетви — ядоса се Шана. И когато погледите им се срещнаха, тя повдигна глава в горд отказ. Кожените поводи се свиха около гърлото й. Спъвайки се, тя трябваше да последва Пелие.
Така Шана бе принудена да изтърпи подигравателните и зложелателни погледи на сушата, като парадна част от плячката, която след нея бе свалена на брега. Отново й бяха вързали ръцете, разчорлената коса се вееше на вятъра около лицето й — и така дивото великолепие на къдрите й я прикриваше поне от ококорените погледи на островитяните. Болеше я като от удари с нож, това, че я показват но този начин — но справедливо, макар и с горчивина тя се сети, че някога така Рурк бе влачен пред очите й на „Маргарита“.
Мръсни ръце на проститутки се протягаха и дърпаха за златните коси, щипеха я по задника и колкото по-силно тя се противопоставяше, толкова по-безсрамна ставаше пасмината. До ушите й долитаха думи, чието гадно значение тя можеше само да отгатва.