Когато се измъкна от вонящата гмеж, нищо у нея вече не напомняше за изисканата дама, каквато бе. Утринният халат, който в момента на хващането й все още носеше, бе разкъсан, нощницата под него висеше на парцали, камъните бяха разранили босите й крака, горещият пясък на плажа бе покрил стъпалата й с мехури. И въпреки това тя устоя на тази сцена с непреклонното достойнство на една Трейхърн, скрила под ядовита маска цялата си болка и унижение.
За малко щеше да изпусне една въздишка на облекчение, когато мъчението й свърши. Едва сега отново вдигна поглед. Пред нея се извисяваше една широка, някога боядисана в бяло сграда, на чийто горен етаж се простираше веранда. От един стълб зяпаше фигура с образа на безвкусно натруфена нимфа с напращели гърди. Сградата изглеждаше мръсна и изоставена, изискваща непременно спешен ремонт. Но Шана отдавна бе разбрала, че хората, които живееха на този остров, не бяха нищо повече от паразити, чужди на сериозна, честна работа.
Под нимфата с безсрамна усмивка стоеше едно чудовище — мъж, поне толкова едър, като Питни, но още на половина по-широк, който извика нещо в поздрав към новодошлите. По плешивата му глава блестеше пот и дългите косми на бакенбардите му бяха сплетени на плитки, а краищата им — украсени с цветни панделки.
— На, гадни свини такива! — извика той със странно висок тенор. — Вие наистина сте отишли до острова на Трейхърн, както казахте. И както виждам, дори сте се измъкнали невредими. — Кискайки се от удоволствие, той гледаше към сандъците и раклите, които вече бяха сложени на верандата. — Че даже и багаж сте донесли. Хубаво!
С едно безогледно дръпване на кожените поводи Шана бе довлечена пред чудовищния мъж, който я загледа безочливо с малките си свински очички. Шана потрепера от погнуса, когато той положи дебелата си ръка на брадичката и заобръща главата й наляво и надясно, сякаш трябваше да прецени пазарната стойност на добитък.
— Хубаво теленце наистина, макар Трейхърн да не ми остави достатъчно, за да мога от сърце да му се насладя. Но какво търси тя тук?
Пелие се ухили дяволито.
— Мистър, това е сливата от градината на Трейхърн. Собствената му дъщеря. Тя ще ни донесе значителна сумичка.
— При условие — изпръхтя Харпиен, — че живеем достатъчно дълго, за да ги изброим.
— Трейхърн никога няма да успее да прекара през плитчините достатъчно голям кораб, без да потъне — каза Пелие.
Великанът сви надменно устни, прокара поглед по хоризонта и оповести обезпокоен:
— Мистър Трейхърн сигурно ще е крайно разярен — той посочи към пленниците, които бяха клекнали зад Шана, — а когато мистър Трейхърн се появи, ще имаме нужда от всеки мъж. Но сега вкарайте жената в къщата, смели мои бойци, и нека изпразним по стомна.
Слънцето се бе снишило на хоризонта, скоро нощта щеше да разпростре кадифеното си наметало над острова. Шана бе отвлечена в къщата, още веднъж хвърли поглед назад, но Рурк не се виждаше никъде.
Тя горчиво се запита дали вече не си запълва времето с някоя курва от пристанището.
Къса стълба водеше надолу, към една малка кръчма, където вече светеха фенери. Големите, гладки камъни на пода под Шанините стъпала се усещаха прохладни като спасение от жаркия пясък. Пелие прекоси голямото мрачно помещение и дърпаше Шана след себе си. Той седна на дългата маса до великана, когото наричаха „Майка“ и удари така силно с юмрук по масата, че Шана се сви. Незабавно се появиха две жени и напълниха две огромни стомни от бъчви, които заемаха цялата странична стена. Харпиен потупа едната от жените по циците, които приличаха на виме, и й се ухили.
— Ах, Кармелита, съкровище, колко сте апетитна отново! Какво ще кажете за едно малко чукане?
От дъното на кръчмата се извиси един груб глас:
— Той всъщност се хвана на бас за вас. Сега иска да прибере парите.
Кармелита дръзко се изсмя и отметна назад черната си глава, тикна на англичанина стомната в опипващата му ръка и при това изля по-голямата част върху панталоните му.
— Това ще ви поохлади хълбоците, докато свърша с работата си, разгонен похотливецо! — извика тя. — Лягам с когото си пожелая, а вероятно няма да сте вие този, сух гъсок такъв!
Гръмък смях се надигна около масата. Пелие от своя страна бе жаден да докаже какви успехи има той сред жените. Той веднага обгърна с ръка талията на Шана и се опита да привлече момичето към себе си, за да й — а той отдавна чакаше този момент — открадне една целувка и да поопипа заобленостите й. Шана удари вонящото на пот страшилище със завързаните, свити в юмруци ръце в ребрата. На мелеза му излезе въздухът и той падна назад. В същия момент Шана му постави крак зад петите и натисна здраво. Пелие загуби равновесие и падайки, вдигна праха от пода на разстояние от около шест стъпки.