По-дребничката кръчмарка, една сива мишка с апатична физиономия, която стоеше зад Пелие, за да му налее стомната, разтвори ужасено очи. Шана разбра каква опасност бе предизвикала с постъпката си: пред събрания екипаж тя го бе подложила на присмех.
Харпиен вече го иронизираше:
— Хе, Роби, станете най-сетне! Там долу няма да направите нищо сам. Май забравихте да вземете жената с вас долу.
Французинът се почувства не само здравата унизен, но и задникът му бе натъртен. Очите му бяха кръвясали, лицето му бе аленочервено от яд, когато отново се изправи на крака.
Той изфуча прегракнало на Шана:
— Надута коза такава, ще ми платите за това. Ще ви дресирам като послушно кученце, което идва, навирило опашка, щом му свирнат.
Той грубо хвана кожените поводи и я дръпна почти на пода — така рязко, че по шията на Шана се появиха червени ивици. Напреки през помещението той я повлече след себе си до една голяма, кръгла дупка на пода. Пелие изтегли един нож от ботуша си и за голямо учудване на Шана разряза въжетата й. Но после той блъсна една стълба в дупката и накара Шана с едно движение на ръката да слезе долу.
— Ако желаете, с удоволствие ще ви помогна при слизането — подигра й се той и я хвана за ръка.
Шана се отдръпна от хватката му и се подчини. Уплашено заслиза тя в мрачния вонящ изкоп. Безпомощно гледаше нагоре. Какво бе намислил за нея Пелие? Стълбата изчезна от очите й, издърпана нагоре. Една тежка желязна решетка издрънча над дупката.
Поразена, Шана се заоглежда. Отгоре падаше малко светлина и тя видя, че се намира върху планина от смет. Пелие искаше да я научи да се страхува ли? За един миг тази мисъл й се стори комична. Та тя не се страхуваше от нищо друго така, както от близостта му.
Едва-що събудената самонадеяност у Шана обаче изчезна още в следващата секунда като под леден душ. Плътно до себе си дочу пискливо квичене. Тя се вгледа в пода: един дебел плъх пробягна между краката й. Шаниният вик на ужас предизвика у Пелие само изблик на груба радост. Шана отчаяно се протегна към решетката, но пиратът изтърколи отгоре едно тежко буре. Около Шана започнаха да се чуват прокрадващи се шумове: тя се обърна — сиви, космати чудовища се бяха спотаили по ъглите. Малки, червени и бляскащи очи се бяха втренчили жадно в нея. Притаила дъх, Шана се смъкна надолу по хълма от смет — само по-далеч от тези чудовищни очи.
Отвратителната воня на рова заплашваше да я задуши. Повдигаше й се, едва не повърна. Малките червенооки животни станаха по-нагли. Вече се бе събрала половин дузина, вперили очи в нея — припълзяваха по-наблизо всеки път, когато тя отместваше поглед.
Шана направи крачка встрани и потъна до глезените в слузесто-тинеста помия. Един плъх вече се стрелкаше към нея — Шана го ритна, той избяга, квичейки обратно при групата си. Но от тъмнината пропълзяваха все повече и повече плъхове и скоро броят на блестящите очи се бе удвоил. Сега те се движеха в широк фронт напред. Шана ужасено изхлипа, отстъпи назад, накрая бе вече до колене в разлагащата се тиня.
Отгоре чу саркастичен смях. През решетката паднаха една коричка хляб и няколко парченца месо.
— Да ви е сладко, милейди. Това е вашата вечеря — ако успеете да я опазите от малките, алчни приятелчета. А ето ви една глътка, за да утолите жаждата си. — Пелие наистина бе във великолепно настроение. Той изсипа през решетката една стомна бира върху кряскащите плъхове, които вече — на нивото на Шана — се бореха за остатъците от храната. — И не копнейте прекалено много по мене — извика Пелие. — Малките ви приятели ще ви правят компания, докато намеря време за вас.
Стъпките на Пелие утихнаха. Вонята от сметта причини на Шана кашлица. Плъховете, на които хапките отгоре само бяха разпалили апетита, отново обърнаха червените си очи към Шана. Тя побутна с крак някакъв предмет, хвана го в ръка, почти се пръсна от щастие — държеше в ръка парче дърво.
Глад глождеше стомаха й, жажда изгаряше гърлото й, умората подкопаваше волята й, а страхът — жизнената й сила. Малки, лазещи създания потрепваха между пръстите й, но тя вече държеше летва в ръка.
Плъховете, отделени от жертвата си само от ивицата помия, колебливо навлязоха в тинята. Изведнъж един плъх се осмели, скочи в слузта и заплува към Шана. Студената решителност на отчаянието завладя Шана. Зла като света, в който беше блъсната, Шана се прицели в живото същество, повдигна летвата. Сега! Хлипайки, тя запрати оръжието си с острия ръб към косматото животно. Диво, пенливо размахване на крайници — после помията отново се успокои.