Останалите плъхове се отдръпнаха недоверчиво малко назад, сега я наблюдаваха от сигурно разстояние, заговорничеха, шушнейки си за по-действена нападателна стратегия.
Шана трепереше с цялото си тяло. Дори и победата над плъха не можа да повдигне духа й. Ако имаше поне едно сухо място, където да можеше да избяга. Тя отпусна безнадеждно ръката с летвата.
Плъховете я гледаха безмълвно.
На Шана й се щеше да ревне с глас. Но знаеше, че ако веднъж се остави, ще е безвъзвратно изгубена, а бе така уморена! Така гладна! Така жадна! Така слаба!
Кръвожадни очи светкаха в тъмнината. Припълзяваха по-наблизо. Боже мой! Нека поне един човек ми дойде на помощ! — крещяха сетивата на Шана. Никой ли няма да ми помогне! Рурк!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Над рамото на боцмана Рурк видя как Шана бе повлечена от пирата-мелез по коридора и след това през тълпата, докато изчезна от погледа му. Четиримата разбойници бяха стеснили още повече обръча около него.
— Имам да върша по-важна работа от това да мета мръсотиите ви от палубата! — подвикна той.
— Слушайте го само! — излая боцманът. — Ще му се да почне направо от каймака, та да ми стане пират! Нека да ви кажа, господин новак, че ако искате да ставате капитан, трябва да си имате свой собствен кораб. А и тогава пак ще трябва да сте най-добрият от целия екипаж. А досега не сте показали бог знае какво. Само дето ни ядохте кльопачката и ни смукахте бирата!
Рурк отстъпи внимателно назад, докато почувства в гърба си релинга. Кракът му бутна някакво кофа с пясък, приготвена за гасене на пожар. С ръката си докосна широката дъска, по която окачваха върлините за връзване на лодките. Пиратите нямаха пистолети, но опипваха с видимо злорадство дръжките на абордажните си саби, пъхнати в поясите им. Рурк можеше само да предполага, че Пелие е издал навярно някаква заповед, с която го изключваше от разпределянето на плячката. Рурк бе твърдо решен да пресече тези му планове.
Погледът му падна върху полуотворената врата на капитанската каюта, а там — когато го заведоха за първия разпит — той бе видял складирано оръжие. Спокойно се облегна на релинга, като изгледа мъжете един след друг. До този момент наистина се бе представял пред пиратите като новак с жълто около устата — все с надеждата да приспи бдителността им. „А трябваше да зная — каза си сега той, — че това са чакали, готови винаги да се нахвърлят върху по-слабия.“
Около устните му заигра усмивка. Пиратите не можеха да предположат онова, което той си мислеше в момента. „Нека пък да видим какво ще правят чакалите, когато вместо недопечен новак срещнат истински мъж!…“
Той се наведе светкавично и пръсна в лицата на разбойниците пясъка от кофата. Докато те залитнаха назад и затъркаха, проклинайки, очите си, Рурк взе една върлина и удари най-близкия от пиратите по черепа, а следващия в ребрата. Третият бе изтеглил абордажната си сабя, която разсече върлината на две. За оръжие тя повече не ставаше и Рурк я запрати в лицето на четвъртия. Разбойникът се наведе да избегне удара, но се сблъска жестоко с боцмана.
Като използва този миг, Рурк скочи към каютата, затръшна вратата след себе си и бутна резето. Преследвачите му вече блъскаха бясно по дъските, но Рурк се надяваше, че ще има достатъчно време да намери някакво подходящо оръжие. Хвърли настрани попадналата най-напред в ръцете му разкошно инкрустирана рапира и бързо измъкна от купчината една излъскана от употреба дръжка на дълга закривена сабя. Изтегли я от ножницата — в сумрака острието синкаво проблесна. Бе тежко оръжие, ала изковано така умело, че ръката му почти не чувстваше тежестта.
Застанал отново до вратата, Рурк броеше секундите между отделните удари. И тогава точно пресметнато, след едно блъскане, от което дървото затрепери, той дръпна резето. Вратата с трясък се отвори и под тежестта на собствения си устрем пиратите се натъркаляха в каютата. Последният от тях Рурк трябваше да запрати с ритник навътре, за да се пльосне през глава при останалите.
Боцманът пръв се изправи на крака и, размахал диво абордажната си сабя, се хвърли към Рурк. Тежкото острие отскочи от ръба на извитата сабя, излетя във въздуха и се заби в някакъв обкован сандък. Сабята се стрелна като кобра към рамото на боцмана и под острото й ухапване зейна не сам жакетът, но и плътта под него. Ръката безпомощно увисна. Боцманът, смаян, се взираше в гърдите си, по които започна да се стича тънка червена вадичка кръв. Объркани, пиратите застанаха зад своя предводител, като че той можеше — безпомощен, какъвто бе сега — да ги защити от лютото острие. Все пак един от тях колебливо вдигна абордажната си сабя, но Рурк само лизна с върха на своята вдигнатата ръка и мишницата започна да кърви. Злодеят закрещя, като че ли го пекат на шиш или го изкормват.