Най-дребният от четиримата явно усети, че сега не е време за геройство, завтече се и се бухна с всички сили в прозореца към кърмата. Заради морските бури обаче стъклото и рамката бяха добре залостени. С разкървавена глава и изкълчено рамо майсторът на този лекомислен скок се затъркаля с вой по пода. Вече предупреден, побратимът му най-напред махна резето и бутна със сила дебелото стъкло навън, преди да събере кураж да скочи. Боцманът и останалите двама пирати напуснаха каютата също през люка, и то по-бързо, отколкото бяха влетели през вратата — а това не беше лесно за постигане!
Рурк се надвеси през люка, за да проследи отпътуването на нежеланите посетители. Тъй като бяха скочили в бързината откъм другия борд, те трябваше да заобиколят с плуване цялата кърма. За двамината от тях, които плуваха само с една ръка, това явно бе отчайващо трудно. Само тъмната сянка на акула, стрелкаща се кръвожадно под водата, помогна на смелите плувци да стигнат бързо-бързо до брега.
Рурк постоя още миг, за да огледа каютата — можеше да има нещо, което да му бъде от полза. Неведението за съдбата на Шана не му позволяваше да се бави. Чифт скъпи пистолети върху писалището на капитана привлякоха погледа му. Затворът и ударникът изглеждаха напълно в ред. Изпадна във възторг, когато видя как хубаво прилегнаха двата пистолета в пояса му. Намери и една широкопола шапка от фина слама, чудесна майсторска изработка, приличаше на шапката на мистър Трейхърн. Рурк взе и един кожен елек без ръкави, откачи също от някакъв пирон глинена лула и торбичка за тютюн. Окачи кривата сабя на един ешарп, преметнат през рамото му, и така нагизден и въоръжен, излезе на палубата, мина покрай вълнолома и закрачи към брега. Не знаеше по кой път бяха минали разбойниците. Но предполагаше, че бялата сграда, най-голямата и най-просторната, ще да е главната квартира на пиратите.
По самотния си път, покрай няколко скупчени къщурки, Рурк бе следен от множество любопитни очи, ала нищо не помръдна, никой не го спря. По-нагли бяха погледите на някои жени, които се опитваха да го привлекат с твърде недвусмислени жестове, а когато не ги удостояваше с внимание, нито им подхвърляше нещо, кривяха гневно лица в подигравателна гримаса. Той бързо отмина селцето. Пред бялата сграда поспря, погледна нагоре към ветровития хълм, като слухтеше да чуе някакви шумове. Вътре явно пируваха. Ясно различи гръмкия лай на Пелие, който искаше още бира. Рурк пристъпи прага.
Посрещна го истински хаос. Мирисът на запотени, мръсни тела, натикани в тясното помещение, се смесваше с миризмата на черна бира и на печено, лъхаща от огнището, в което се печеше цяло прасе.
Майката бе онзи, който изведнъж остави канчето си с бира и се взря мълчаливо в сянката до вратата. Врявата наоколо не секваше. Но когато великанът заговори с тъничкия си детски глас, се чу гневно мърморене и немалко ръце посегнаха към оръжието.
— Хайде, влезте и пийнете една глътка с нас! — провикна се Майката. — И си кажете, защо се промъквате там в тъмното!
Пелие трясна канчето си на масата и гледаше смаяно как Рурк излезе от сянката и прие предложената му за поздрав чаша. Той бавно утоли жаждата си, като остави да почакат за неговия отговор. Накрая доволно хлъцна като издръжлив на пиене мъж, който умее да оцени добрата глътка, и постави долу чашата. Погледът му обхождаше помещението, плъзгайки се по изпълнените с очакване лица. Усмихна се доволно и вдигна рамене.
— Не е моя вината да се намеря тук. Но не е и съвсем случайно. Струва ми се, че остана една сметчица, която явно забравихте да уредите. — Той посочи с ръка към главатарите. — Не искам да се натрапвам, но както знаете навярно, аз съм човек сиромах, без пукнато пени, а изглежда, че и в тази страна не се живее лесно без звонкови знаци.
Рурк забеляза, че немалко погледи бяха насочени към кривата му сабя и дръжките на пистолетите, до които бе положил ръцете си.
— Ехе — присмя се Пелие. — Дайте на юнака една медна монета, може и две, и го изхвърлете навън!
— Мед? — възкликна Рурк. — Точно толкова бе и възнаграждението, което обещахте на вашия боцман. Само че онова, което той направи, надали си заслужава и един медник. Никога не съм виждал някой да смуче вода толкова жадно като него!
След този пълен с подигравка страничен удар Рурк се обърна напълно сериозно към останалите: