— Обещан ми бе пълен капитански дял! И ако аз не ви бях предупредил, щяхте да налетите направо на топовните дула на Трейхърн, които щяха да ви напълнят с олово, преди да сте зърнали и късче от брега.
— Виж, в това е прав! — се обади един от главорезите. — Истината казва!
— Какви са тия работи? — се провикна Харпиен. — Призлява ми от такива дребни хитрости. — Той извади от ешарпа около кръста си кесия и я хвърли на Рурк. — Дръж, робе! Намери си някоя мома и се позабавлявайте. Когато претеглим златото, ще си получите вашата част.
Рурк улови кесията и прецени, че съдържа добри пари. Пелие обаче изсумтя сърдито и се обърна отново към бирата си.
При думата „роб“ Майката наостри уши и се взря внимателно в новодошлия. После се наведе напред:
— Да не сте били човек на Трейхърн?
— Аха — потвърди Рурк. — Можех да избирам само между бесилката и робството, и така ме качиха на корабите от Англия за Лос Камелос. — Той се облегна с рамо на една дебела, грубо издялана греда и заразглежда с нескрит интерес насядалите на дългата маса мъже.
Майката се закикоти и му направи знак с канчето си.
— Ето ти че имаме нещо общо. И аз бях роб на мистър Трейхърн. Отдавна беше, момичето беше тогава почти пеленаче. — Той изля в гърлото си още бира и заговори замислен, като на себе си: — Имаше един човек, бихме се с него в честен бой. Ама не издържа и умря. А Трейхърн каза, че аз ще трябва да върша освен моята работа и работата на умрелия, докато изплатя и неговия дълг. Тогава се опитах да избягам, но ме намериха. Вързаха ме на дървено магаре, биха ме с камшици. За да се уплашат останалите. На надзирателя тая работа не му хареса. Щото, като ми разкъса от бой гърба, ме обърна, та ми разкървави и корема. А след това започна да шиба и по-надолу…
Майката изпразни канчето и го запрати през цялата кръчма така, че то се разби в стената.
— Знаете ли какво направиха на Трейхърновия остров от мене? Проклет евнух ме направиха!… — изкрещя той и стовари тежко юмрук върху масата. След това се сви на стола си, вратът му изчезна в гънките лой, очите му засвяткаха мънички и диви из дълбочината на орбитите му. — Ама сега вече няма да ме хванат отново! Сега вече няма!
Харпиен се изправи да се поразтъпче. Когато мина край Рурк, той го бутна с лакът и кимна към дебелия великан.
— Заради това му викаме Майката — ухили се той. — Той се грижи за селото, един вид нещо като кмет, така да се каже.
В кръчмата настъпи мълчание. Рурк отново заразглежда наоколо. При своите странствания бе видял какви ли не странни люде, но в сравнение с тези дива разбойническа орда дори онази паплач в затвора на Нюгейт бе безобидна като невинни сираченца. Наистина Майката и Харпиен се държаха твърде дружелюбно за разбойници, ала стигнеше ли се до бой, и те щяха да хапят като вълци.
Погледът на Рурк продължаваше да шари наоколо — нямаше и следа от Шана и другите пленници. Ала щом Пелие бе тук, в кръчмата, Шана не можеше да е много далеч. И все пак щеше да се чувства по-добре, ако знаеше къде се намира тя.
Пелие изпъхтя тежко и се изправи.
— Пфу! Тая бира ми размъти карантията! — Той сграбчи за ръка плахото момиче, което прислужваше, то се сви ужасено. — Слушай, повлекано! Да видя тука месо и свястно вино!
Момичето уплашено кимна и се затича. Пелие потърка ръце и отново седна — скоро се появиха подноси, пълни със свинско и печени пилета. Кармелита наслага гарафи с вино по масата. Тя предложи и на Рурк, като при това се облегна цялата на него и се усмихна подканващо, взряна в лицето му, на което обаче не трепна нито мускулче. Кармелита се отдалечи с провлечени стъпки, но скоро се върна с табла, отрупана със скъпи кристални чаши. Подаде една от тях на Рурк, като сега пък отърка пищните си прелести по снагата му и прокара умела, търсеща ръка към слабините му.
— Човече, тази женска ти е хвърлила око — извика Харпиен. — Ама да се пазиш, момче, тя има цял вулкан в задника си!
Кармелита, която бе съвсем гола под широката си блуза, все я оставяше да пада надолу по раменете й. Всяко движение на гърдите й предлагаше чудесно зрелище, а с авансите си тя пробуди отново у Пелие омраза и ревност към Рурк. Лицето на мелеза помръкна. Испанката с гарвановочерна коса и тъмна кожа тъкмо подреждаше чаши по масата близо до Пелие — той я хвана, дръпна я на коленете си, зарови ръка в блузата й.
— Ела, Кармелита! — извика той. — Я дай на един стар приятел шепа от твоите съкровища!
Ала Кармелита му подаде друга част от тялото си: петата й го ритна по крака, а ръката й го плесна през лицето. И вече бягаше с високо запретната пола. Пелие гледаше с недоумение след нея.