— Стар приятел! Хайде де! — извика остро Кармелита. — Идвате на вратата ми, думкате с юмруците си, бум, бум, бум! Хвалите ми се с всичките си креватни борби, дето сте изкарали, фукате ми се колко врагове сте избили, а след това заспивате с пиянското си хъркане! — Тя се обърна към злорадстващите зрители. — Нашият велик капитан е в действителност само някакъв дребен полип, дето иска да хване едра риба, а пък не знае след това как да я започне!
При тези думи тя наля на Рурк от рубиненочервеното вино и пъхна в устата му някакво избрано късче месо.
Пелие в това време издаваше някакви странни звуци. Рурк се обърна и видя как Пелие напъхва с пръсти в устата си огромно парче свинско, опулен така, като че очите му щяха да изхвърчат. Той дъвчеше със зейнала уста, прокара най-после хапката си с цяла чаша вино, след това напъха три зрели банана един след друг, направо без да ги дъвче.
Харпиен го гледаше с презрение.
— Копеле от Санто Доминго, това е той, така да знаете. Наполовина французин, наполовина индианец. В началото искаше да го даде нещо като благородник, но маниерите му на масата го издават, сам виждате. Като извади ножа обаче, с него шега не бива. В това е магьосник! Сума ти французи е заклал с него в Санто Доминго. Искали да го обесят заради дузина убийства, ама броят им е по-скоро три дузини. Мрази всеки, който е млад и достатъчно хубав, за да му сложи динена кора пред жените. — Харпиен се разкиска в брадата си. — Ох, ох, сър, тук виждате накуп сума ти шарен свят, ама тия тука са дори каймакът на обществото в нашата малка колония! Чакайте само да видите останалите!…
Рурк смяташе, че спокойно би могъл да си спести познанството с останалата част от обществото. Това, което сега го вълнуваше, бе неизвестността за Шана. Той отпиваше от виното си, тежко италианско червено вино, и се питаше от кой ли търговски кораб е било взето. Без да изпуска от очи мелеза, той се обърна към Харпиен:
— Кажете, ако избухне спор при вас, когато двама души искат една и съща вещ от плячката, как се оправяте?
— На дуел, разбира се! — засмя се Харпиен самодоволно. — А когато борбата е на живот или смърт, победителят взима всичко. Та затова Пелие е най-богатият между нас. Избил е почти всичките си противници.
Рурк кимна. Повече не му трябваше. Бавно като котка, която няма закъде да бърза, той се изтегна, стъпи с крак на облегалката на стола, опря се с ръце и огледа пиратите един по един, докато започнаха да се чувстват някак неловко под ледения му поглед. Щом напрежението нарасна достатъчно, той наруши мълчанието.
— Е, мои храбри приятели, още колко ще висите край каните с бира и ще пропилявате ценно време?
Даже Пелие престана да лапа и изгледа Рурк въпросително.
— Имам предвид — обясни Рурк, — че е време, а ще е и мъдро да подадете на уважаемия мистър Трейхърн някакъв знак, че държите дъщеря му в ръцете си и че тя е здрава и читава. А може би ще трябва най-после и да обявите размера на откупа. Например… — той потърка ръце замислено. — Например петдесет хиляди фунта, все ще я оцени за толкова, или не? За всички вас това пък ще да е достатъчно, за да започнете чудесен нов живот. Разбира се, ще трябва да отделим нещичко за Майката, а и на мене една хилядарка, да кажем.
Алчността бе станала за тези мъже втора природа, и всеки, който не би поискал нищо за себе си, щеше само да събуди подозрение у тях. Въпреки това той добави:
— Аз искам малка част, защото само ви показах пътя, а единствено вашият кураж и смелост позволиха да хванем гълъбчето.
Той направи едно прекъсване, за да им даде време да размислят, а това при тях искаше доста време.
— Познавам Трейхърн добре — подхвана пак Рурк. — Ще ви подгони с всички ветрила, които може да събере. А като зейнат пред тебе гърлата на топовете, няма вече да може да се преговаря с него толкова лесно.
Пелие отново му обърна гръб, като се преструваше, че всичко това не го интересува. Другите обаче внимателно слушаха.
Сега Рурк подхвана най-важната част от речта си:
— Навярно някои от пленниците жадуват да се върнат под ярема на Трейхърн. Защо да не им дадем за из път и една вест за мистър Трейхърн? — Одобрителното мърморене стана по-силно и с невинно изражение Рурк запита: — Впрочем къде са тия хора? Нека да ги попитаме съгласни ли са.
Преди някой да се сети да възрази, огромният мулат пресече помещението и дръпна резето на една тежка дъбова врата.
— Излизайте, тъпи свини! — изрева той.
Олюлявайки се, мъжете, които бяха пленени заедно с Шана, се измъкнаха навън, примижавайки срещу внезапната светлина. Те страхливо се притискаха един до друг. Рурк се изправи пред тях, разгледа дали не са нещо ранени и след това се обърна към кръчмата — разкрачил крака, с ръцете на кръста.