— А къде по дяволите е жената? — извика той.
— Аха! — се проточи гласът на Пелие. — Видяхте ли? Работата е за женската! Цялата тази комедия е заради нея!
Разнесоха се сърдити възгласи. Но гласът на Рурк проехтя като камшичен удар:
— А за какво друго, глупако?!
Пелие сви юмруци при това оскърбление.
— Да не искате — заговори тежко Рурк — тези мъже тук да предадат на Трейхърн искането за откуп, а да му разкажат, че не са и зървали дъщеря му? Питам, къде е жената?
— Там, където ще се научи да се подчинява като робиня! — подвикна Пелие. — А пък това изобщо не е ваша работа!
— Аз мисля, че животът ми е нещо, което е моя работа! Виж, вашият може и да не е толкова ценен. — Гласът на Рурк стана хаплив. — Чуе ли Трейхърн, че държим момичето, че е жива и здрава, няма да има от какво да се боим. Ала само ако е така. Усъмни ли се в нещо, ще изравни с морското дъно целия остров, с всичко дето пърха и хвърка! Толкова ли не можете да проумеете тази проста истина?
Мелезът постави крак на масата, облегна се назад и се изсмя презрително към Рурк.
— Глупак сте, ако си мислите, че ще ви оставя да се разпореждате така безцеремонно!
Очите на Рурк се присвиха. Изпитваше желание да хвърли открито предизвикателство на този човек. Ала дочу пляскане на вода и някакъв сподавен вик. Неволно очите на Пелие погледнаха към една решетка на пода, върху която бе поставено тежко буре с бира.
Рурк изруга и прелетя през помещението, тегли мощен ритник на бурето, то се обърна и се претърколи през цялата кръчма.
— Да не искате всички да увиснете на бесилката само защото благородният господин Пелие ще си разиграва мръсните игрички?
Той извади пистолета от колана си, като с това парира за момента у всички присъстващи желанието да се намесят. Точно обратното, Харпиен се кокореше към французина и се хилеше в очакване на явно непредотвратимото кръвопролитие. С едно дръпване Рурк отмести решетката. Като ехо долетя топуркането на многобройни малки крачета и сърдито цвърчене. Вперил подозрително очи в пиратите, Рурк подвикна надолу:
— Милейди?
Отново шум от плискане на вода. Шана се бе спънала в някакъв куп боклуци. От нея се изтръгна заглушен вик, когато се търкулна в смрадливата лепкава купчина. В мрака Рурк можа да види лицето й, изкривено от страх, мъртво бяло. Тя най-после го позна, разтвори широко очи и като хълцаше името му, се опита да се изправи на крака. От гърдите на Рурк се изтръгна проклятие, гневни светкавици проблеснаха към пиратите и най-вече към Пелие. Някой щеше скъпо да плати за това унижение!
Той коленичи и подаде надолу ръка на Шана. Ръцете й се вкопчиха в нея и само с железен прът би могло да се откопчат пръстите й. Рурк издърпа момичето, като че бе лека като пух от глухарче.
Шана отпусна несигурно нозе на пода. Трепереща с цялото си тяло, тя се вкопчи в своя спасител и с хълцане скри глава на широките му гърди. И изведнъж, като марионетка с прерязани конци, тя рухна до зеещата на пода дупка като безпомощна купчина. Сълзите на Шана пареха Рурк като нажежено до бяло желязо. Сега вече той нямаше да намери покой, докато не отмъсти.
— Виждате ли? — се засмя мелезът подигравателно. — Цялото й Трейхърновско високомерие се е изпарило!
Пистолетът в ръката на Рурк описа ловко кратка дъга. Окото, което не мигваше, се взря в корсаря за една безкрайно дълга секунда. Дори такъв негодяй като него усети, че под този поглед кръвта му се смръзна, безсрамната усмивка изчезна от опуленото му сипаничаво лице.
Рурк се овладя, изчака гневът да премине. Онова, което остана от този гняв, бе леденото желание да види Пелие размахал ръце и крака, набоден на сабята му. За Рурк той вече не беше човек, беше побесняло животно, нанесло оскърбление на съпругата на един Бошан.
Ала Пелие нямаше понятие за това, което става в душата на Рурк. Той шумно бутна назад стола си и като надут паун се заразхожда из кръчмата.
— Е, милейди! — заговори подигравателно той. — Отговаря ли настаняването донякъде на вашия вкус? Може леглото да не е било току-що застлано, както сте свикнали? — Шана се вкопчи по-силно за Рурк. — Все още ли смятате, че дребните приятели, дето живеят долу, са ви по-приятна компания от нашата? — Тонът му се промени. Сега вече той изкрещя: — Слизай отново долу в пъкъла, никаквице!
Той скочи напред, за да докопа Шана, но тя се скри зад широкия гръб на Рурк. Навярно на Пелие не можеше и да му мине мисълта, че който и да е мъж на този свят ще се осмели да му се изпречи на пътя. Той и не погледна Рурк, докато се опитваше да улови жертвата си. Така че не забеляза и крака, който го ритна в чатала. За втори път тази вечер той се простря на пода на кръчмата.