Пелие се оттласна от масата и веднага премина в нападение. Атакуваше хитро и настъпателно, но Рурк парираше с умела ръка и пружиниращи скокове всеки удар. Прекалено дълго бе предоставял другиму решенията относно живота и смъртта си, но сега за първи път отново всичко зависеше от собствената му сила и сръчност. Да става каквото ще — в този час той най-после бе отново господар на собствената си съдба.
Парираше ударите, нападаше, оръжието му все по-настойчиво търсеше да нанесе удар. С леки финтове той разкриваше силните и слабите страни на своя противник, твърде скоро му стана ясно, че има пред себе си всичко друго, но не и новак. Пелие се биеше целеустремено и с хъс, но с всеки звънтящ удар на оръжията Рурк все по-ясно усещаше, че на ръката на неговия противник липсва финес. Един хитър удар и на елека на Пелие зейна цепка, като че от ръката на магьосник. Пиратът объркан отстъпи назад.
Абордажната сабя наистина бе оръжие за убиване, но беше тежка и неумело изкована. Острието й се нащърби, образуваха се щръбки, тя все по-често и по-често се зацепваше в наточената стомана на кривата сабя. Победата явно нямаше да бъде толкова лесна, колкото си мислеше Пелие. Пред него не стоеше някакво селянче от глухите гори на колониите. Усилието, което му костваше непрекъснатото въртене на зле балансираната абордажна сабя, постепенно казваше своята дума и всеки път, когато това тромаво оръжие се зацепваше в сабята, бе необходимо все по-голямо усилие от страна на Пелие, за да го освободи.
За миг той оголи защитата си. Рурк се стрелна със сабята си отдолу и отстрани и от рамото на Пелие рукна кръв. Раната не бе дълбока, но Рурк отстъпи с балетна стъпка назад, за да даде време на Пелие. Но последният настъпи, размаха абордажната сабя сега вече с две ръце. Шана нервно потръпна, сякаш очакваше да види Рурк разцепен на две, ала той светкавично се извърна към ножницата си, вдигна я като щит и опора по дължината на острието — и сега благородната стомана издържа на този ужасяващ удар.
За миг двамата мъже останаха така, с кръстосани над главите оръжия, очи в очи, всеки мускул напрегнат до скъсване. Изведнъж Пелие отскочи като невестулка назад, Рурк също отскочи встрани и спаси на косъм корема си от този коварен удар. Рипостът на Рурк последва моментално. Пелие едва има време да парира удара. Умората личеше и у двамата. Ударите все по-често ставаха тромави, вече не бяха точни, нямаше вече елегантност. Унищожение, все едно как, такава бе сега формулата. Пелие нанасяше удари, Рурк парираше. Неочаквано абордажният нож се вряза и се заклещи в кривата сабя. Сега Рурк използува оръжието си като лост: дебелото меко острие на абордажната сабя се изкриви; и когато Пелие с всичка сила, с изкривено в страшна гримаса лице се опита да задържи така, оръжието му се счупи със звън на две. Изпаднал в паника, Пелие се олюля няколко крачки назад, с безумни очи той гледаше дръжката, която остана в ръката му. После хвърли безполезната вещ и разтвори ръце, като че ли да даде знак, че се приема за победен. Да го прободе сега без сабя, би означавало убийство. Рурк кимна удовлетворено и се готвеше да прибере сабята в ножницата.
Само писъкът на Шана го предупреди. Погледна бързо: ръката на Пелие измъкваше от конча на ботуша скрития там стилет. Острието блесна коварно в юмрука на Пелие. Той вече бе вдигнал ръка да хвърли. Рурк бе твърде далече за контраудар, но все пак успя за време, не по-дълго от един удар на сърцето, да метне ножницата с наполовина прибраната вече в нея сабя така, че тя излетя във въздуха и удари с цялата си ширина лицето на пирата. Пелие пак се олюля, стилетът падна от ръката му и се плъзна по пода. Французинът изруга, прочел в очите на Рурк смъртта си.
По само след миг Пелие държеше вече в ръка тънка сабя, подадена му явно от някой от пиратите, заложил всичките си пари на смъртта на Рурк. Сега Пелие се защищаваше с цялото умение и целия си опит, които можеше да покаже. И Рурк вече не се усмихваше. Бе разбрал правилата на играта. До смърт! От този миг нататък атаките му бяха жестоко безогледни. Цепка зейна на ризата на Пелие. Веднага след това острието потъна дълбоко в бедрото на пирата, крачолът му почервеня от кръв. Следващият рипост го улучи под лакътя. Само за миг той отпусна оръжието си, но кривата сабя отново изсвистя във въздуха.
Пелие се затича назад, като понесе със себе си и сабята, която стърчеше забита в гърдите му. Тялото му се надигна още веднъж и замря на плочите.
Рурк се огледа мрачно наоколо. Неми, ужасени, стъписани, пиратите не помръдваха.
Никой не го извика на бой.
Рурк отиде до мъртвия, изтегли сабята от кървящото тяло, избърса острието о елека на Пелие, прибра оръжието в ножницата. Опрян на дръжката, той отново плъзна поглед по присъстващите. Майката седеше смълчан, със странно извит гръб.