— Имах добро оръжие — се обади най-сетне Рурк. — Не ми изневери.
Майката кимна.
— Сигурно. Но знаете ли какво ще стане по-нататък?
Рурк вдигна рамене, сякаш не го интересуваше, и окачи сабята на ешарпа си.
Харпиен се изправи, заобиколи масата и потупа Рурк по раменете.
— Превъзходна борба, момчето ми! А и от нея ще излязат сума хубави работи за вас. Делът от кораба сега е ваш, разбира се, а и всичко друго, което Роби притежаваше. Неговият дял от плячката, а? — Той погледна другарите си. — Какво ще кажете? Заслужи си го!
Грубиянски смехове потвърдиха думите му.
— Победа на справедливостта — се провикна Майката, опря тлъстите си лапи на масата и се надигна на масивните си крака. — Робът на Трейхърн трябва да има дъщерята на Трейхърн!
— Значи се разбрахме — обяви капитанът. — Момичето ви принадлежи, докато бъде заплатен откупът!
Заразнасяха нови кани с бира и Рурк, след като напрежението бе отстъпило, успя отново да се усмихне. Тост след тост се вдигаха за победата му, трупът на Пелие междувременно бе извлечен навън абсолютно безславно. Никой не даваше вид, че съжалява за смъртта на мелеза, а Шана, която седеше там, закрила лице с ръцете си, и хълцаше с облекчение, най-малко от всички. Сега вече тя не можеше да скрива повече своята благодарност. Когато Рурк се приближи до нея, за да си прибере пистолетите, тя се насили да му се усмихне, преди да избухне отново в сълзи.
Рурк отиде до тримата пленени роби и попита:
— Кой от вас има желание да остане?
Те се спогледаха като сковани; никой не намери кураж да проговори.
— Така! Значи избирате робството пред свободата, която ви се предлага! Така да бъде! Ако ви оставим да вървите, ще потвърдите ли пред господаря на острова, че дъщеря му е в цветущо здраве и ще остане тук като заложник до заплащането на откупа?
Тримата закимаха бързо с глави. Майката изсумтя презрително.
— Ще изпратим призори тия тримата да си вървят с шалупата — предложи Харпиен. — Но нека тия оклюмали негодяи най-напред да си напълнят коремите. А, за бога, дайте и на жената нещо да хапне. Ще й потрябва, като я пришпори тази нощ младият ни жребец да потича в галоп!
Шана надари англичанина със сърдит поглед, обаче взе препълнената чиния, която прислужницата й донесе.
Настроението ставаше все по-празнично, смешките на Харпиен предизвикаха истинско търкаляне по пода. Отнякъде англичанинът намери топ яркочервена коприна; с кинжала си той отряза дълга лента, завърза под веселия хохот на другарите си клуп на единия й край и го нахлузи на врата на Шана. Поведе я с лентата, сипейки двусмислени закачки към Рурк, на когото подаде другия край на копринената „верига“. С маниерите на вълшебник той тържествено обяви Шана за робиня на Рурк и със сатанински рев я дръпна към себе си и я целуна с груба сила по нежните устни, като не пропусна да опипа с разтреперани от похот ръце задника й. В мокрите от сълзи очи на момичето пламна възмущение, но Рурк съзнаваше, че трябва да се преструва, че му е забавно. Той позволи на Харпиен да го накара да нарами момичето и да го отнесе нагоре по стълбите към стаята, която досега бе квартира на покойния Пелие, а сега вече според пиратското правило бе преминала в притежание на Рурк.
Холандецът държеше вратата отворена, Рурк свали Шана от рамото си и я остави да стъпи; с ръка на задника й, той я бутна навътре в стаята. Придружителите им понечиха да влязат с тях, но Рурк прегради пътя им, разкрачил широко крака. Настояванията им той срази с такива заплашителни погледи, че те отстъпиха с тъпо мърморене и се запрепъваха надолу по стълбата към бъчвите с бира. Рурк тръшна вратата, бутна тежкото резе и се опря на дървото, поемайки си дъх.
Шана бе застанала в тъмната част на стаята, където я бе избутал Рурк, изтръпнала от страх, че може да преживее някакъв нов кошмар, по-лош от мазето с плъховете. И наистина, гнилата смрад, която я лъхна тук, бе достатъчна, за да й напомни осезателно за първото й пленничество. Тя плахо потърси с ръце Рурк и се вкопчи в него като изгубено дете.
— Кочината на Пелие! — процеди Рурк. И той се закашля от ужасната воня. — Да видим дали ще намерим някаква свещ. Може пък на очите да се предложи нещо по-добро, отколкото на носа…
След дълго ровене в един изпълнен с най-загадъчни препятствия претъпкан хаос Рурк намери парче свещ. Той извади един от пистолетите си, изтърси барута и вместо него напъха кълчища. Натисна спусъка, блесна искра и кълчищата запушиха. Рурк внимателно ги раздуха, докато се получи пламък, с който можа да запали фитила на свещта.