Онова, което се разкри пред смаяните им погледи, представляваше някаква призрачна сцена, от която да те побият тръпки: навсякъде купища стари дрехи, празни бутилки, най-различни моряшки сандъци и бъчви, несъмнено останки от плячкосани търговски кораби. Огромното легло с балдахин и изкусни резби по четирите му колони сякаш плуваше в морето от боклуци. Под мръсните чаршафи бяха натрупани безброй дюшеци един върху друг, от рамката на балдахина висяха разкъсани и разплетени мрежи против комари. Долният край на леглото не се виждаше от натрупаните там дрехи, огромният гардероб зееше отворен, с увиснали накриво врати и щеше да се пръсне от най-различни дрехи — от кадифе, коприна и сатен. Нямаше свободен стол. Тежки завеси от червено кадифе, потънали в прах и на парцали, висяха пред прозорците. Чебърът за къпане, макар и с огромни размери, бе пълен догоре с парчета от бутилки и гарафи, които дълго време са били запращани в тази посока, без винаги да улучат целта. Сега в светлината на свещта Шана откри, че босите й крака са се разминали само на косъм от опасността да стъпи върху острите стъкла. По цялата стая бяха разположени множество огледала колкото човешки ръст, всички насочени към леглото. Като главен виновник за разнасящата се смрад те откриха накрая и едно нощно гърне.
Докато Шана се опитваше с мъка да не повърне и се извръщаше да не гледа, Рурк не се церемони много с наследството, оставено от Пелие. Той дръпна настрани прашните завеси и отвори прозорците, така че в тази истински яма повя свеж морски бриз. Рурк започна да хвърля през прозореца: най-напред гърнето, след това втвърдилите се от мръсотия чаршафи и завивки. Скоро по-голямата част от имуществото на Пелие беше струпана като купчина боклук под прозореца. Бутилките от чебъра се разбиваха долу на каменната настилка; всичко, което правеше стаята необитаема, пое същия път през прозореца. С едно движение на ръката Рурк помете масата, останките от безброй обеди и вечери образуваха пъстър куп върху простряната на пода покривка, която обзетият от истински фанатизъм чистник върза на възел и запрати по нощния вятър. Въздухът в стаята все още бе същинско оскърбление за всеки чувствителен нос, но поне можеше да се диша. Рурк духна в тъмните дълбини на една кана за вода, поставена на умивалника — насрещният поздрав бе цял облак прах.
— За моряк — отбеляза Рурк — покойният капитан Пелие е изпитвал наистина странно отвращение към водата.
Шана потръпна от погнуса, като погледна собствената си слепната и мръсна дреха. Тя копнееше да се изкъпе, да почувства мекото блаженство на едно чисто легло. Рурк я наблюдаваше със съчувствие и разбиране. Но изведнъж осъзна пълната с очакване тишина, която се бе възцарила долу в кръчмата. Той пристъпи към Шана.
— Изпискайте! — заповяда той.
Шана вдигна вежди в недоумение.
— Трябва да изпищите! Силно!
Шана само го гледаше.
Почти нежно той постави ръка на прозрачния плат, който покриваше гърдите й. След това с рязко дръпване разкъса дрехите й от горе до долу. Разголена напълно, тя застана пред погледа му, в който просветна топлина.
Сега най-после с пронизителен писък, който накара огледалата да затреперят, тя даде израз на целия си натрупан гняв, страх и отчаяние. Тя пое въздух и издаде едно не по-малко сърцераздирателно ехо на първия писък. Но този път Рурк й запуши устата с ръка и прекъсна представлението. В тежката тишина, която последва, най-после долу от кръчмата проехтя буря от груби смехове и подмятания, за това веселие пиратите бяха чакали близо цял час.
Рурк обви Шана в прегръдките си и докато голите й гърди се притискаха към кожения му елек, тя долови сподавения му смях.
— Сега тия типове ще има за какво да говорят поне един час — ухили се той.
Но писъците бяха възвърнали духа на Шана. Тя сърдито се откъсна от ръцете му.
— Свалете си лапите от мене! — изсъска тя, скочи от другата страна на леглото, за да постави някаква преграда помежду им. — Наистина ли няма сила на тоя свят, която да ме освободи най-после от вас? Няма ли да се види краят на вашата досадна настойчивост?
В очите на Рурк проблесна недоумение. Но бързо сарказмът му взе отново връх.
— Поне вие няма защо да се упреквате за това! Бог е свидетел, че направихте всичко, което е по силите на един човек, за да ме изхвърлите от своя живот. За ваше нещастие храбрият Питни си го каза направо. Ето как стана, че сега съм тук и трябва да продължавам да играя вашите игри. Заради вас убих човек, но благодарна ли сте ми за това? Не, по дяволите! Нямаше да се разтревожите, ако видехте със забит нож мен вместо него, точно нямаше да се налага да се опасявате, че пиратите могат да ви проснат по гръб…