Безмилостното слънце обливаше стаята с болезнено ярка светлина. Пламтящият огън нахлуваше бавно в сетивата на Шана, тя се скри под възглавниците, за да потърси в топлите ръце на съня още малко забрава от света, който я очакваше със заплахи. Някаква нежна, здрава ръка я галеше по гърба. Сънена, тя се попремести по-близо до тази ръка, която умело изтриваше напрежението от мускулите й. Когато със своята ласка от раменете надолу тази ръка извика в нея някаква сладка тръпка, гърлото й се сви и от полуотворените й устни се откъсна въздишка, изпълнена с копнеж. В унеса на желанието Шана се отдаде изцяло на това блаженство. Гърбът й опря до твърди космати гърди. Главата й се плъзна до мускулесто рамо, страните й се докоснаха до гладка, топла кожа. В съзнанието й проблясваха неопределени въпроси. Досега в живота й само един мъж бе делил легло с нея. Ала никой, дори и Хергъс, не я бе галил така по гърба… Изгаряща от любопитство, тя отвори очи. Погледът й потъна в златистите очи на Рурк и всички стари спомени изникнаха отново.
— Ооо! — простена тя и се отпусна по корем, притегли възглавницата върху главата си и я притисна здраво към ушите си. Ала мекият глас, в който трепкаше весел смях, достигна до нея.
— Желая ви добро утро, мадам! Надявам се, че сънят ви се е отразил добре.
— Никога досега — извика тя — едно небе не се е превръщало така бързо в ад!…
— Не в ад, а в действителност, мадам! — поправи я Рурк подигравателно. — И то в мизерна действителност, признавам. Но изглежда, че и ние възприемаме местните привички. Слънцето отдавна вече се е вдигнало високо, наближава време за обяд. Боя се, че проспахме цялата утрин и колкото и да жадува моето клето, лишено от любов тяло да лежи в близост до вашето, ще трябва да ви помоля да станете, ако не искаме и остатъкът от деня да премине без наше участие.
Шана дръпна възглавницата от главата си и с ужас видя, че лежи пред погледа му съвсем гола. Още по-унизително бе, че той се бе възползвал най-безсрамно от изтощението й, бе я съблякъл и занесъл в леглото. Задърпа отчаяно чаршафа, върху който лежеше. Но колкото и да се въртеше безпомощно, нищо не се получаваше. Рурк, легнал настрана и подпрял усмихнато глава на ръката си, бе затиснал под себе си по-голямата част от чаршафа. Той я обгърна с ръка и загали отново гърба й.
— Ами да, любима моя — замърка той. — Макар и сега да не е най-подходящия час, в който една съпруга може да предложи огъня на своята страст на потъналия си в хвърковати планове съпруг, аз просто нямам сили да ви отблъсна!…
Устата му се сведе към устните й, слабите му твърди гърди допряха до меката й гръд, краката им се сплетоха. Почувствала, че или трябва да се покрие някак, или да приеме да бъде изнасилена, Шана скочи от леглото. С наслада Рурк проследи красивите движения на бягащото й тяло.
Тя трескаво грабна първата попаднала й дреха. Коженият елек на Рурк можеше да предложи известна защита — все пак стигаше до коленете й, но не се закопчаваше нито над колана, нито надолу. Рурк се захили, като се наслаждаваше на сочните, закръглени форми, кипнали между кожените ревери. Той стана от леглото и тръгна, както си бе гол, към нея, посрещнат от недоверчивите й погледи. Но той само взе от стола старите си износени панталони.
— Дрехата, която облякохте, мадам, ме изпълва, честно казано, с възхищение. Не възразявам срещу това, да споделя с вас собствените си вещи. Но като имам предвид разбойниците, които ни заобикалят, бих препоръчал малко повечко сдържаност. В противен случай току-виж преди да се усетите, някой рогат козел се хвърли на очарователния ви гръб!…
Погледът на Шана се плъзна многозначително надолу по тялото му.
— Да не говорим и за мен самия, мадам!
Шана невярваща извърна очи.
— Дали ще доживея някога деня, в който вие, сър, да не сте изложен на изкушението да се хвърлите на този толкова прехвален от вас гръб?!
— Поне не, преди да стана на осемдесет и шест, мадам! — я увери той закачливо. — Но докато сте близо до мен, и леденото море на Севера не би могло да охлади горещата ми кръв.
— Колко вярно — кимна тя. — И това ви се случва с всяка слугиня, която ви попадне пред очите!
Рурк се стегна и се изсмя презрително:
— С всяка? Господи, жено, та позволете ми все пак понякога да правя разлика при своя избор!
Тясната брадичка на Шана се вирна.
— По-рано трябваше да правите разлика! Сега е твърде късно. Между нас всичко е свършено!
— Скъпа Шана — въздъхна Рурк и седна да преглежда пистолетите си. — Обяснете ми какво е това разминаване във вашите думи. Толкова често ме уверявахте, че не съм ваш съпруг и че според всички закони се смятате за вдовица. Щом е така, какви права имате върху мен? Защо крещите до бога, когато взема — ако действително бих го сторил — някоя друга? Не ми давате никакъв шанс да кажа нито дума в своя защита, а направо насъсквате кучетата си по мене. А по този начин всичко се обръща срещу хубавата ви главичка! Защото, ако вашият безумен гняв не бе ме захвърлил в морето, нямаше да ви се случи нищо от онова, което ви сполетя. В господарската къща щеше да има достатъчно мъже, които да защитят живота и свободата ви. Щяхте да разполагате и с други мъже, които да прогонят измамника. Е, сега какво ще кажете, сърце мое? Ваш съпруг ли съм? Или съм свободен? И ако съм наистина свободен, защо всеки път се нахвърляте върху ми като ревнива котка? Да не съм ви кученце, което влачиш за каишката след себе си и което застава на задни лапки, щом милостивата господарка пожелае?