Гневът на Шана поутихна. Тя се опитваше — явно не съвсем успешно — да замести гневния прилив с малко разум.
— Ако издигам някакви претенции, те не са заради отричането на брака. Те са за нещо друго, нещо, което всяка жена мрази от дън душа: да гледат на нея като на играчка, да я вземат едната нощ в леглото, да я обсипват с любов и обожание, а още на следващата нощ да трябва да чуе как друга жена получава съвсем същото. Как мога да лежа нежно любяща до вас, след като зная, че малко преди това сте държали в ръцете си друга жена, а не след много следващата пък ще заеме моето място? Това значи, че притежавам не мечтаното съкровище, а нещо евтино и долно!
— Добре е да чуя това! — възкликна Рурк, пресече припряно стаята надлъж и нашир и спря пред Шана. — За първи път казвате дума, за която да може да се хване човек. Съкровище, казвате. Наистина така става! Човек не може да държи на нещо, което е смятал за много ценно, а изведнъж се е оказало боклук. Точно така е, а сега го чух и от вашата уста. Съкровище… — той кимна. — Колко дълго трябваше да чакам, за да чуя от вас такава дума!
Той пристъпи към прозореца и се взря навън, потънал в тежки мисли.
Шана обаче смръщи недоволно чело. Искаше да засегне гордостта му, а сама му бе дала в ръцете оръжие, което щеше да използва в битките срещу нея.
Като се възползва от замислеността на Рурк, Шана отиде бавно до шкафа, свали от себе си кожения елек и откачи някаква черна рокля през провисналата на пантите врата. Трябваше да поогъне ръцете си — как ли действат на Рурк тези змийски движения, помисли тя, — но успя да надене роклята на стройното си тяло. Но какво се впи болезнено в плътта й? Шана се огледа в огледалото. Беше облякла едно нищо! Бездънно дълбокото деколте зееше почти до пъпа й, а мрежата от шнурове на корема и на гърдите не смогваше да удържи пищната й плът. Дъхът й секна. Роклята сякаш бе направена не да защити, а да изложи добродетелта й на всички възможни опасности. Явно че към роклята трябваше да има още нещо. Елече някакво? Или блуза? Тя продължаваше да се върти безпомощно пред огледалото, когато зърна в него Рурк. Той стоеше все още до прозореца, кръстосал ръце пред гърдите си, но погледът му сега вече не бе отправен навън към бреговете на острова.
— Трябва да намеря и другата част към тази рокля — каза Шана, извинявайки се.
Рурк пристъпи към нея и подложи проблема на детайлно изследване.
— На Харпиен ще му хареса и така, както си е — процеди той. — На Холандеца също.
— Рурк! — извика тя, повярвала най-сериозно, че той иска да я покаже пред пиратите в това одеяние. Но в този миг зърна смеха в очите му. И това, че го бе взела на сериозно, правеше нещата още по-лоши.
Тропайки с крак, тя развърза шнуровете — горната част на фриволното нищо падна надолу върху бедрата й. Запленен от неочаквано разкрилата се гледка, Рурк едва не се задави.
— Мадам — обяви той със захаросан глас, — и едно изнасилване има своето очарование, дори и да е едностранчиво. Но когато мъж като мен може да бъде тласнат от вас, и то в такава рокля, до ръба на бездната, то колко малко ще бъде нужно на пиратите, не смятате ли? Как ще ги обуздаете? Бих ви посъветвал, моля ви, да намерите рокля, която няма да тласне толкова бързо в изкушение нашите приятели, а пък ще пощади и мен от насилнически мисли.
Шана нацупено ровеше из моряшките сандъци и раклите, мяташе дреха след дреха, всичките неподходящи. Накрая очите й се спряха на нещо черно на дъното на една по-голяма ракла. Как тази пуританска рокля бе намерила пътя си до плячката на един пират, никой не можеше да обясни. Но Шана се почувства толкова щастлива, като че бе получила скъп подарък. Роклята беше от черен вълнен плат, изрязана високо по врата, с ръкави до китките. А в дългите поли бяха скътани грижливо съответната широка яка и маншетите, а така също и малко боне, тягостно като самата рокля. Един бърз поглед към Рурк увери Шана, че той е зает да точи на каиша си един тънък нож, за да се бръсне. Шана грабна находката си и приклекна зад едно огледало. Не бе намерила риза и не й оставаше нищо друго, освен да навлече роклята на голо. Още в първия миг мъчението започна. Роклята бе от груба вълна, която бодеше и хапеше. Тя с ужас помисли как ли ще издържи мъките на следващите часове.