Но сега беше най-важно да пречупи проклетото самодоволство и иронията на Рурк и да се отърве най-после от безсрамния поглед, който търсеше наслада във всеки квадратен сантиметър гола кожа, която тя покажеше. Ала и сега не можа да мине съвсем без помощта му. Шана тихо пристъпи зад него и го помоли да върже връзките.
Рурк остави бръснача, за да й помогне. По лицето му мина болезнена сянка.
— Откъде, за бога, изровихте този парцал?
С невинно изражение Шана запита:
— Сега достатъчно ли съм покрита.
Рурк само изсумтя и се залови отново за работата си. Настъпи мълчание и Шана имаше достатъчно време да си помисли за това, как понякога имуществото на един съпруг може да бъде много полезно. Сега в стаята се бе възцарил сякаш някакъв домашен уют.
— Успяхте ли да намерите някаква четка за косите си? — запита той зад гърба й.
Шана поклати глава, добре осъзнаваше състоянието на обърканите си къдрици. Почувства в косите си ръката му, която се опитваше да приглади поне някои кичури Тя се дръпна. Безредието на нейната прочута пищна коса я потискаше. Тя сви влажните кичури в дебел кок горе на темето, отиде до леглото с балдахина и приседна на ръба.
Жегата бе станала още по-потискаща. Жуленето на вълната по нежната й кожа, докато връзваше косата си, бе явно предупреждение за мъките, които несъмнено я очакваха. Тя неволно поразкърши тялото си под грубата вълна и в същия миг се огледа дали Рурк е забелязал това.
Рурк бе погълнат от бръсненето. Очите й се спряха на стройния му извит гръб. Тя се обърна и погледът й съзря в огледалата отражението на двамата.
„Ето че се превърнах в пуританка“ — помисли тя с усмивка. Но не бе ли това далеч по-добра съдба от онази, която й готвеха разбойниците? Тя се опита да си представи какъв ли е животът на една жена, облечена като пуританка: парче орна земя, къщичка всред горите, Рурк зад плуга, тя — в напреднала бременност — върви след него и хвърля със силна ръка семената… Странно! Всъщност би трябвало да се надсмива над участта на пуританите, а изведнъж тази представа й се видя не толкова противна. Не беше ли невероятно? Но тя бързо се сети, че такъв един живот щеше да я накара бързо-бързо да закопнее за лукса на Лос Камелос.
Рурк бе избръснал брадата си и Шана го наблюдаваше как се подготвя за ролята си на пират. Червената копринена лента, с която снощи капитан Харпиен бе „оковал“ Шана като робиня, Рурк прехвърли през раменете и я кръстоса на гърдите си. Върза я на бедрото си като ешарп, на който можеше да окачи сабята си. От богатата колекция на Пелие той си избра няколко бляскави ордена, украси шапката си с пъстро перо, Шана простена, като й се представи така крещящо предрешен. Приличаше на същински пират, като на картинка!
— Ами, мадам, нали трябва да играя пират — обясни той. След това погледна към арсенала от оръжия, с които се бе накичил. — Липсва ли ми още нещо?
— Боя се, че не, господин пиратски капитан! — въздъхна тя. — Кълна се, че дори най-гордият петел не би могъл да ви бие по наперена шарения!
— Благодаря за хубавите думи! — ухили се той и зъбите му блеснаха. — Хайде да тръгваме да изпълняваме новите си задължения! — Той тръгна към вратата, постави ръка на резето й, а с другата махна властно към Шана. — Тръгвайте, мадам! И послушно, на крачка или две зад мен, както подобава на робиня!
И преди Шана да може да процеди някакъв отговор, той пресече — целият нахакано самочувствие — с люлееща се походка площадката, която водеше към стълбите и оттам към кръчмата. Шана се олюля на краката си и го последва със свито сърце, загубила под ужасната вълнена рокля всякакво желание да спори.
Пиратите, събрани в избата, бяха погълнати от любимото си занимание — да изпразват глътка след глътка, чаша след чаша бъчвите с кафява бира. За миг Рурк и Шана се превърнаха в обект на кипнало веселие. Но Рурк действително играеше ролята си с истинско въодушевление. С разперени ръце и щедри слова отговаряше на поздравите. Прозвънваше с медалите си и разказваше фантастични истории как ги бил спечелил. Направи такова грандиозно театро, че разбойниците се държаха за коремите от смях. Шана бе застанала в сянката и се измъчваше от долните подмятания на тази вулгарна сган. След като приключи с тази комедия, Рурк удари с юмрук по масата и изрева да донесат ядене. Дора, сивото мишле, дотърча уплашена. Рурк откъсна кълката на печената гъска, която му поднесоха, пресегна се за самун хляб и хвърли на Шана по късче. Със звънко пляскане по задника той я отпрати в ъгъла, където тя се сви, като правеше усилие да преглътне храната. Очите й презрително следяха перченето на Рурк, но той изобщо не й обръщаше внимание. Не сядаше, разхождаше се наперено край масата, поспираше тук-там да размени като на дуел по някоя и друга острота, а когато спираше, за да посегне към гъшето крилце или каната с бира, той стъпваше с крак на пейката. Така направи и сега, кимайки на хората да се съберат около него. Онова, което имаше да им каже, Шана не можа да долови, но сигурно беше нещо много гадно — взривът от смехове показваше, че е улучил вкусовете на тази сган. Доволен, Рурк се смееше заедно с тях, след това им махна с ръка за раздяла и закрачи към вратата. Пътем щракна с пръсти на Шана. Като истинска смирена робиня тя скочи и заситни след него.