Когато Рурк отвори врата на общата им квартира, се разкри невероятна гледка. Цялото помещение бе изчистено, като че ли някой го беше стъргал. Лъхна ги острата миризма на черен сапун. Мокрите петна по пода показваха, че водата не е пестена. Всички мебели блестяха от маслото, с което усърдният домашен дух ги бе излъскал. Нямаше и помен от лекьосаните дюшеци. Бели чаршафи, чисти и свежи, покриваха леглото. Откъм главата бяха натрупани големи меки възглавници и чисти горни чаршафи. Разчистен бе и арсеналът от дрехи, дори чебърът за къпане светеше в другия край на стаята като някаква скъпа вещ. На една масичка бяха натрупани още чаршафи и кърпи, на друга имаше какви ли не сапуни, ароматични масла и соли. Пак бе оставено и нощно гърне — то надничаше невинно бяло под умивалника, срамежливо и дискретно. На умивалника бе сложена кана с прясна вода, самият леген до нея бе се освободил като по чудо от цялата кора мръсотия.
Но целият този разкош, за който Шана не бе могла и да мечтае, не можеше да я накара да забрави мъченията, който й причиняваше през последните часове острата вълна на пуританската рокля. В момента за Шана нямаше нищо по-важно от това, час по-скоро да се освободи от тази ужасна дреха. Без да се интересува от жадните погледи на Рурк, тя смъкна този инструмент за мъчения от стройното си тяло, като не пропусна да тегли на роклята си един гневен ритник. Втурна се към умивалника, без дори да се сети за присъствието на Рурк, за да се наслади на практическите белези на една култура, която смяташе, че е загубила завинаги. Шана блажено затвори очи, за да усети още по-дълбоко освежителния допир на чистата вода и вълшебния аромат на сапуна. Когато най-после отвори очи отново, съзря в огледалото кехлибарените очи на Рурк, вперени в нея с възхищение и желание.
— Добре, нямам нищо против да въртите очи като сладострастно магаре — изсмя се подигравателно тя. — Но все пак преди съвсем да разпашете безсрамните си разюздани желания, идете до кръчмата, там сигурно ви чака Кармелита, за да слуша просташките ви цинизми!
Рурк свали шапката са — както си беше с перото — и с ядна ръка я запрати към леглото с балдахина. Гласът му прозвуча остро и горчиво.
— Един господ знае какво трябва да ви се случи, за да секне тази ваша дарба да наранявате с думи сърцата на хората, а също и на човека, който рискува живота си заради вас!
Той смъкна ешарпа от рамото си, набоде с извитата си сабя черната вълнена рокля от пода и запита, спазвайки нейния саркастичен тон:
— Да окача ли навън любимата ви рокля да се проветри? Положително ще пожелаете да я облечете и утре…
— Чудесно, милорд — побърза да отвърне Шана, за да не му остане длъжна. — Закачете я навън през прозореца, както вече сторихте с останалите боклуци.
Той с готовност метна роклята. Когато тя изчезна от погледа му, под прозореца се чу врява. Рурк се наведе любопитно и видя банда улични хлапета, нито едно повече от шест годинки, които се бяха добрали до роклята и сега се караха кой пръв я е намерил. Като видяха Рурк, те моментално престанаха да я дърпат повече и уплашени, че той може да поиска съкровището обратно, се втурнаха презглава, прескочиха стената и се шмугнаха в храстите, без и при този отчаян бяг някой от тях да изтърве парцала, който бе откъснал. Рурк не вярваше на очите си — под прозореца, където през нощта бе изхвърлил цялото наследства от Пелие и се бе образувал огромен куп вехтории, сега зееше празнота. Дори проклетото нощно гърне бе изчезнало. Имаше само няколко счупени бутилки. Смаян, Рурк се дръпна навътре в стаята. Не бе и помислял някога, че в бедняшките хижи на пиратския остров дори такива жалки отпадъци можеха да представляват богатство. Той мълчаливо се изми. Едва когато погледна Шана и забеляза на нослето й едно смешно, предизвикателно сапунено мехурче, мислите му взеха друга посока. Той не можа да устои на изкушението да пукне мехурчето с пръсти, а тъй като другата му ръка беше тъкмо свободна, той обхвана с нея младата й сочна гръд. В миг усети остро пробождане в ребрата, преди да успее да си поеме дъх, лакътят на Шана вече нанасяше следващия удар.