— Прибирайте си лапите! — изхриптя Шана. — Не съм ви никаква играчка!
— И означава ли това, че имам вашето разрешение да потърся другаде онова, което не благоволявате да позволите?
— Нищо не позволявам — стрелна го тя кисело, като посегна към него и с лукава усмивчица нави около пръста си снопче от космите на гърдите му. — Най-много някой юмрук в корема, ако си позволите още веднъж да ме докоснете! Махайте се!
Тя рязко дръпна ръката си, без да изпуска космите. Клепачите му болезнено трепнаха. Но Шана не го удостои повече с поглед. Метна върху толкова жадуваното от него тяло някакъв чаршаф и скри под него съблазнителните плодове, от жажда за които чак устната му се пълнеше със слюнка.
Безмълвно Рурк избърса косата си и взе гребена, който бе намерил на умивалника. Беше майсторска изработка и Рурк го заобръща възхитен. В следващия миг гребенът бе дръпнат от ръката му. Сега Шана го превърташе с учудване между пръстите си. Целият й гняв бе изчезнал.
— Къде намерихте това? — попита тя изненадана.
— Там — посочи Рурк. — До четката.
С някакъв див възглас Шана се втурна нататък и притисна четката към гърдите си, сякаш бе паднало от небето съкровище.
— Ох! — въздъхна тя нежно. — Благодаря ви, Гетлие! Вие наистина знаете от какво има нужда една жена…
Рурк я гледаше недоумяващо, засегнат в собствената си гордост.
— Та това са все пак само четка и гребен!…
— Само?! — поклати глава Шана. — Какво тъпо говедо сте! Да разбирахте от женското сърце само наполовина толкова, колкото го разбира този човек! Как щяха да ви се хвърлят тогава жените на врата!
В блаженство Шана се настани удобно в средата на леглото, подвила под себе си крака но турски, като постави нежно пред себе си скъпоценната четка и жадувания гребен — внимаваше, като че ли можеха да се разпаднат на парчета при най-малкото сътресение. За нея Рурк вече не съществуваше. Но докато свещено действаше при разресването на сплъстените си пищни коси, тя непрекъснато хвърляше усмихнати погледи към всички огледала.
Денят догаряше, сумракът нахлу в странноприемницата на пиратите. Кармелита и Дора започнаха да палят маслените лампи над дългата кръчмарска маса. И с всяка нова кана, която обикаляше между Харпиен и останалите предводители, разпаленото самохвалство ставаше все по-шумно. Рурк бе седнал настрани от компанията, в сянката. Оттам можеше да държи под око другите тъмни кътчета към стълбището, откъдето трябваше да се появи скоро Шана. Не бе можал да издържи повече нейната прехласнатост, когато се занимаваше с четката, гребена и огледалата, без да не изпита отново изкушението, а то щеше да доведе отново само до разочарование.
Харпиен се отдели от другарите си и се отправи към Рурк.
— Вас чаках — заговори той с вече понатежал език, — Ще трябва да знаете, че аз поразмислих за тази жена…
Рурк повдигна въпросително едната си вежда. В мъждукащата светлика погледът му проблесна твърд като камък. Той измерваше с очи капитана без следа от любезност.
— Ами дали е вярна тая работа, момченце — поде Харпиен. — Един от робите на Трейхърн ми изпя, че тая дама отдавна вече не е никаква девица. Вдовица била…
Рурк сви рамена.
— Вдовица е от няколко месеца. Един човек на име Бошан й беше мъж.
— Оппа-а! — изкиска се Харпиен с блеснали очи. — Щом като е прясна вдовица, ще да е бая благодарна, да се намери як мъж за корема й!
Той се търкулна назад по гръб върху масата, и се разцвили към гредите на тавана. Другарите му любопитно протегнаха вратове към него. Жилите на Рурк се стегнаха. Ако Шана се превърнеше в тема на вечерта, това не би предвещавало нищо добро.
Един от пиратите, чието име бе Ноукс, седна върху масата, надвеси се над капитана, като че е намислил да му извести някакво тайно откритие. Ала избоботи тайната си толкова силно, че и Рурк да го чуе.
— Ами щом един мъж й прави кеф на жената — изля той, — не е ли логично, че дванадесет мъже ще й направят дванадесет кефа! Разбира се, ако го направят кефски, нали така? Ха-ха-ха! Ама за това, както си се познаваме, аз страх нямам! Та предлагам значи сега всички да се изредим — нали така си е справедливо, а не само един-единствен — и палецът му посочи Рурк — да запази за себе си лъвския пай. Всеки да си получи своето, това знам аз. А той своето си го получи, та получи и дела на горкия стар Роби отгоре!