Всеобщо кимване бе бързият отговор. Около масата се разля някакво мазно хилене. Харпиен хихикаше, надяваше се той да е първият.
— А къде е нашата госпожа? — заинтересува се той. — Обикновено тя все се държи за вашите пешове.
Рурк посочи с кана в ръка към стълбата.
— Горе. Но ви предупреждавам…
— Какво има да ни предупреждаваш, фукльо, като всички янки?! — настръхна мулатът, който заедно с черния ром бе поналял в себе си и по-голям кураж. Размахал юмруци, той се смъкна от масата. — Отивам да доведа аз мадам Бошан, та да може да се запознае със своите кавалери… — С несигурни стъпки той се насочи към стълбата. — И да не се тревожите, ако се позабавя малко нещо!…
Изстрелът, проехтял в кръчмата, заглуши за минути ушите на всички. Мулатът замръзна като солен стълб, докато мазилката на стената продължаваше да се сипе върху лицето му — куршумът бе улучил на педя от носа му. Той се развъртя като побеснял. Чак сега Рурк свали димящия си пистолет. Проклинайки, негърът извади абордажната си сабя и скочи върху Рурк. Но не успя да направи и крачка и се закова на място. Дулото на втория насочен към него пистолет изглеждаше двойно по-широко от дулото на първия.
А сега то се взираше кръвожадно в гърдите му. Пиянството му се изпари заедно с гнева му — той гледаше сега право в златните очи на смъртта, които блестяха като два твърдо шлифовани кехлибара над смъртоносното дуло. Бавно и много предпазливо той свали сабята и изкриви дебелите си устни в подличка усмивка.
— Ами аз… — засрича той — не исках да кажа точно това, капитане. Малка шега само, разбирате ли… между приятели… нали така?..
Пистолетът се наведе. Рурк кимна.
— Извинението ви се приема.
От сянката на стълбището се отдели една фигура. Шана си бе избрала някаква огромна рокля, която би подхождала на жена с туловището на Кармелита. Роклята висеше от раменете й като чувал. Но тъй като предишната собственица — навярно истинска лоена топка — е била явно най-малкото с една глава по-ниска, роклята на Шана не стигаше и до глезените. Нещо святкаше между гънките — Рурк видя малък сребърен кинжал, който Шана стискаше в ръката си. Сигурно се бе поровила още в наследството на Пелие. Мизерно малък кинжал беше, наистина, но както познаваше Шана, Рурк знаеше, че тя бе готова да тръгне с него срещу целия свят.
Мулатът си потърси място далеч в долния край на масата и макар че Рурк бе пъхнал пистолета си обратно в колана на кръста си, черният внимаваше да не срещне погледа му.
— Направете ни компания, мадам Бошан, ако смея да помоля! — извика Рурк, като стана да я посрещне.
Шана скри кинжала между гънките на полата, преди да излезе на светлото. Застана до Рурк, който демонстративно напълни отново празния пистолет. Шана изглеждаше страшно бледа, мъничка и смирена.
— Тя принадлежи само на мене! — заяви високо Рурк, обърнал лице към вътрешността на кръчмата. Той постави ръката си, която държеше пистолета, върху рамото на Шана. Дори Шана потръпна, толкова твърдо прозвуча гласът му. В кръчмата цареше мъртва тишина.
— Всеки да получи своето, казахте. Хубаво, ама аз бих могъл да оспоря вашето право — посочи той с пистолета си мулата. — Или вашето — обърна се той към Хоукс, боцмана. — Та дори и вашето право — усмихна се той с ехидна любезност към Харпиен. — Струва ми се, че Майката е единственият тук, който не иска да оспорва моето право над вас, мадам Бошан!
Рурк прибра пистолета и изтегли кривата сабя. Той бавно описа дъга с върха на острието, така че всеки един да се почувства включен в разговора.
— Ако някой от вас иска да оспорва правото ми на каквото и да било, то нека го направи сега, та да се изясним тук на място веднъж завинаги!
Никой не издържа на погледа му. Някои поклатиха глава, ала никой не пое хвърлената ръкавица. Рурк остави сабята да се плъзне обратно в ножницата.
В избата тегнеше мълчание. Най-после Майката се надигна тежко от стола си и масата изпука, като се опря на плота й с тежките си лапи.
— Чуйте този човек, храбри приятели! — провикна се той с пискливия си тенор и плешивият му череп проблесна на няколко пъти, докато той оглеждаше пиратите един след друг. — Има нещо вярно в онова, което този човек казва. И ме е страх, че дори и да му светите маслото, няма да останат и половината от вас, та няма да стигнат хора дори и само за един от корабите. А в положението, в което сме сега, ни трябва всяка ръка, която може да върти оръжие. Неговата ръка също!