Харпиен бухна каната си с бира на масата.
— Кармелита! — викна той, — Дора! Носете най-после нещо за ядене! Коремът ми вие за храна и за една добра глътка!
Враждебното мълчание бе нарушено. Корсарите отново се обърнаха към чашите си. Рурк посочи с глава някаква пейка в тъмното зад неговия стол. С все още разтреперани колене Шана послушно отиде на пейката. Рурк седна до нея. Дори и в този момент й бе трудно да изрази думи на благодарност. Гледаше в друга посока.
Мъжете отново подхванаха долните си закачки, сякаш нищо не бе станало. Ала Рурк долавяше недоверчивите погледи, които го стрелкаха ту оттук, ту оттам.
„За Орлан Трейхърн — помисли той — може би ще е най-добре да си прибере дъщерята час по-скоро.“ Даже Рурк не се осмеляваше да обуздава пиратите. У тези мъже смъртта не будеше страх, за тях тя бе по-скоро краят на един изгубил смисъл живот. Те се страхуваха само да не се влачат осакатени, защото и те, както вълците, трябваше да бъдат силни и здрави, за да оцелеят; ако осакатееха, щяха да могат да се добират само до оглозганите вече от глутницата кости…
Рурк демонстрираше спокойствие и самоувереност — опъна напред дългите си крака, подпрял лакът на ръба на масата. Само Шана разбираше, че дълбоко в него бе нащрек вечната бдителност на дивия звяр от джунглата.
„Господ да е на помощ на целия свят, ако този човек наистина стане някога пират — мислеше тя. — От него би се получил дяволски добър разбойник… Има дарбата да управлява хората… — Очите й се свиха в тесни цепнатини, когато видя Кармелита да се приближава до Рурк с чиния печено — а също и жените…“
Прислужницата Дора гледаше да стои колкото се може по-надалече от мъжете. Застанала до огнището, тя пълнеше с месо чиниите, наливаше от бъчвите бира, вино и ром в чаши и кани, като ги нареждаше на малка маса пред себе си, а Кармелита ги разнасяше между хората — това тя правеше с огромно удоволствие.
Испанката сръчно балансираше на едната ръка таблата с ястията, а в другата държеше за дръжките по няколко чаши наведнъж; носеше се като в танц из залата, с примамливи полюшвания на бедрата. С весел кикот тя се измъкваше от грубите прегръдки, изтръгваше се от алчните ръце, протегнати към най-леснодостъпните части на тялото й. Нито пък позволяваше на всяко жадно око да потъва в дълбоката цепка между полюшващите се трепкащи гърди. В близост до Рурк обаче тя все си намираше повечко работа — ту се навеждаше повече, когато долива чашите, за да му даде възможност да се наслади на тайните й чарове, ту притискаше дебелото си твърдо бедро о гърба му, ту плъзваше пред всички, разпасано и безсрамно — гърдите си по ръката му.
Шана кипеше най-вече защото Рурк явно не се възпротивяваше на докосванията на тази жена. Шана изпитваше бясно желание да тегли един ритник на този пищен задник. Когато Рурк се обърна към нея и й подаде своя поднос, не можа да не забележи как тя седи там, стиснала зъби и вирнала красивото си носле.
Изведнъж Майката трясна чаша на масата и огледа укоризнено насядалите мъже.
— В тая кръчма вони! Вони на богатство и високомерие! Вони на камшици, на кръв и на пот! Вони, казвам ви, на… — и Майката протегна ръка и посочи Шана — вони на Трейхърн!
Шана се разтрепери. Рурк остави чашата си.
— Седнете си спокойно, мистър Рурк! — проехтя смехът на Майката. — Никой не ви оспорва правото над вашето котенце. Много добре знаете, че аз поне не възразявам. Но ще поискам тя да ни послугува, както ние някога слугувахме на баща й — като роби!…
Одобрително мърморене се надигна от всички страни, а когато шумът замря, Кармелита също се обади, нагло ухилена:
— Ами да де! Нека дамичката поне веднъж да си заслужи хляба!
Майката кимна към Шана и изкомандва:
— Марш на работа, както прилича на послушна робиня!
Шана въпросително погледна Рурк. Той мълчаливо кимна. Тя се надигна объркана, без да знае какво се очаква от нея. Погледът й безпомощно се плъзгаше по захилените муцуни и най-после спря върху лицето на Майката. Великанът широко се ухили.
— Ако ви е угодно, мадам Бошан, една чашка вино би ме задоволила за първо време. — Каза го меко и много вежливо.
Кармелита, усмихвайки се самодоволно, бутна в ръката на Шана една гарафа. С треперещи пръсти тя напълни чашата на евнуха, Започнаха да й дават знак и други, протегнали чаши с тъпи усмивки. Шана смутено премина по цялата маса и наля на всички.
Харпиен се облегна на стола си, като опипваше с поглед меките закръглени форми под широката дреха. Шана бързо отметна една къдрица от лицето си. За сравнение Харпиен хвърли поглед към мощната снага на Кармелита. Сръбна от виното си и набута в устата си парче месо. Беше взел решение при кое от момичетата да утоли любовните си щения — стига вече с тази дебела повлекана!