Мулатът нямаше търпение. Щом Шана дойде по-близо, той сграбчи китката й и тя разля виното върху коляното му. Черният започна да я дърпа към себе си, но не забравяше все пак да хвърля коси погледи към Рурк. И се вкамени така, защото отново срещна, пронизващата студенина в твърдите кехлибарени очи, която бе виждал вече над дулото на пистолета. С насилен измъчен смях той пусна Шана, която побърза да избяга от неговия обсег.
След като бе напълнила всички чаши, Рурк й даде знак. Шана бързо застана до него. Надвеси се да му налее вино и неволно гърдите й докоснаха леко рамото му, непокрито от кожения елек. Някакъв огън лумна и в двамата, очите им се срещнаха така внезапно, че кръвта изби по бузите на Шана. Поразена, тя се изправи и притисна объркана гарафата към гърдите си.
Харпиен бе наблюдавал внимателно всичко това. Той избухна в гръмък смях и хвана ръката на холандеца, който също се зарази от възторга на англичанина. Харпиен сочеше с пръст към Рурк и Шана, та и другите да не пропуснат нещо.
— Охо, мистър Рурк! Това женче добре сте го опитомили!
Рурк сложи ръка на бедрото на Шана, опипа с дръзка интимност задните й части, ухили се подигравателно на бандитите.
— Може и така да е, но й остава още много да учи. То е същото като да обяздваш буйно конче. Такова нещо не може да се остави само на един човек.
Той усети как Шана настръхна в ръката му. Можеше само да гадае колко ли е вбесена от думите му.
— Ай, ай! Така си е! — пролая капитанът. — Ама това моме трябва първо да се понаучи при Кармелита.
Кармелита също се приближи, разлюля кръшно бедра. Наведе се към Рурк, сякаш Шана изобщо я нямаше, и разроши с пръсти косата му.
— Чакай, малката! — изсмя се тя нахално в лицето на Шана. — Това момче явно ще има сили и за двете ни. Хубавите работи в живота трябва да се споделят с повече приятели, така казвам аз!
Очите на Шана се свиха, когато жената разкикотена се друсна на скута на Рурк. Рурк с мъка се задържа прав под тежкото й тяло, лицето му се изкриви в болезнена гримаса, когато испанката започна да обсипва лицето и гърдите му със звучни целувки. Тя се въртеше на скута му, шепнеше нещо в ухото му, пъхна ръката му между гърдите си и започна да търси със своята ръка доказателства за мъжката му сила.
Нещо в Шана се счупи — нещо съвсем сухо, като изсъхнал клон под тежък ботуш. С вик, който се извиси от изхриптяване до остър писък, тя ритна испанката така, че Кармелита се простря с целия си ръст на пода. Тя се надигна и остана седнала, напълно смаяна; не бе очаквала нападение от тая жена, която приличаше на дама. Пиратите зареваха от смях, пляскаха се по бедрата и рамената, а това означаваше, че Кармелита няма да може да преглътне безнаказано такава обида. В ръката й светна дълъг, тесен нож.
Рурк се надигна, изглежда, той трябваше да въведе ред. Зад гърба му се разби със звън някакво стъкло. Той се обърна към Шана и дори не се изненада, когато я видя да натиква кърпата за сервиране в строшеното гърло на гарафата, от което стърчаха назъбени стъкла. Той бутна назад стола си и се отдръпна, но не много надалече — Шана явно можеше сама да пази кожата си. Със свирепа решителност тя замахна с измайстореното от нея оръжие, истинска алебарда. Той не може да не се възхити на дивата й красота, на блесналите на светлината кичури, разпилени в бесния й порив около сърдитото лице.
Кармелита отстъпи крачка назад, на лицето й бе изписана безпомощност. Дори и да успееше да нанесе на тази лейди удар с ножа, острите зъби на строшеното стъкло можеха да я бележат за цял живот. А в един свят, в който жената си изкарва прехраната от мъжете, тя не можеше да си позволи да загуби своите прелести. Тя съзря решимостта в погледа на Шана, огъня в зелените дълбини на очите й. Досега никой не я беше стреснал, ала за момента тя сметна, че ще е по-умно да се оттегли.
Кармелита остави ножа, Шана отпуска своята алебарда, Харпиен със смях протегна ръка да удари по дупето Шана в прилив на възхищение. Но едва не си глътна езика от изненада, когато тя го зашлеви по лицето. Рурк затаи дъх, очаквайки англичанинът да изпадне в бяс. Но той, след като преодоля слисването си, започна да се смее с все гърло.
— По дяволите, храбри приятелю! — изрева той, — Тая женска не е нито на йота по-малко малко гадна от стария Трейхърн!
Рурк плъзна погледа си по лицата на пиратите. В ничии очи вече нямаше и помен от предизвикателство. Най-после те, изглежда, бяха разбрали — един след друг — че с тези двамата, Рурк и Шана, няма да е лесно да се излезе наглава. Той им обърна гръб и макар че мускулите му бяха напрегнати до скъсване, остана уж безразличен. Никой не заби в гърба му стоманено, острие. С едно движение на ръката той накара Шана да тръгне пред него, закрачи след нея спокойно и пое дъх отново чак когато затвориха и подпряха с резето вратата на своята стая.