Рурк се облегна на дебелата врата, гърбът му постепенно се отпускаше. Мълчанието, което бе съпроводило оттеглянето им, не предвещаваше нищо добро. Никой от ония там долу, може би само с изключение на Майката, не би се отказал от желанието си да се изкара юнак и да забие ножа си между ребрата му. Той гледаше Шана, застанала в другия край на стаята до прозореца, вперила поглед в тъмнината. Навярно все още му бе сърдита заради Кармелита и не искаше да го погледне.
„Проклет да съм — помисли той, — ако почна да лазя в нозете й и да моля за прошка, и то за нещо, в което нямам вина…“
И все пак той копнееше за един поглед, пълен с разбиране, за устните й под своите устни, за блаженството да държи тялото й в ръцете си. Ала знаеше, че нищо не може да бъде направено, докато липсва взаимно доверие.
До леглото гореше свещ. „Гетлие“ — предположи Рурк. Завивката бе отгърната подканващо. Рурк обаче не можеше да си спомни да е видял дребния човек в кръчмата или по стълбището. Навярно се качва и си отива през задната стълба — прецени той.
Рурк се въртеше безцелно из стаята, свали оръжия та и кожения елек. Никакъв поглед от Шана. Само многозначително мълчание. Той спря до чебъра за къпане, видя, че е напълнен, „Гетлие наистина знае какво би искала една жена“ — усмихна се той.
Рурк пристъпи зад жена си и нежно повдигна една къдрица от рамото й?
— Шана?
Тя рязко се обърна, очите зачервени, устата готова да наскърби.
— Шт! — промълви той, преди тя да може да каже нещо, и постави пръст на устните й. Хвана я за ръка и я заведе до чебъра. Този край на стаята не бе осветен и тя не разбра намеренията му. Чак когато запали свещ, тя изненадано ахна, топлина заля сърцето му. Но Шана все още не искаше да сключва мир. Тя го отблъсна и набързо опъна преграда помежду им с един чаршаф, метнат върху две от стенните огледала. След малко Рурк чу да се плиска вода, последва продължителна въздишка, изпълнена с върховно блаженство, Усмивката не слизаше от устните му. Отиде до прозореца, подпря единия си крак на цокъла и се взря в нощта.
Едва след известно време Рурк се обърна и видя сянката на Шана върху чаршафа. Тя се изправи най-напред в чебъра, пресегна се към шкафа и силуетът й се очерта с всички подробности върху платното. Нежно желание лумна в кръвта му, вените му започнаха да пулсират. Той си припомни онази нощ, в която тя лежеше в прегръдките му с такава страст, каквото той никога не бе изпитвал преди. Обзе го мощен копнеж всичко да може отново да бъде така. Бавно, но с устремени крачки той отиде до платнената преграда и я дръпна встрани.
Шана подскочи. Но това не попречи на очите му да милват нежно онова, което се разкриваше пред тях. В светлината на свещта капчиците по пълната й гръд проблясваха, бистрата вода не прикриваше нищо и пламенното му желание растеше. Лицето на Шана, вдигнато към него, бе невероятно меко, ала в него все още не припламваше искрица страст.
Шана дръпна една кърпа върху гърдите си.
— Капитане, вие сте нахален. Не може ли поне веднъж да не ми пречите?
— Шана, любов моя, по-привлекателна сте, отколкото думи могат да го опишат. Ала твърде остро, а напоследък и твърде често усещам ужасните бодли на вашия гняв, насочени към мен. Справедливо ли е да ме третирате така, след като няма причина за това?
— Няма причина — присви очи възмутено Шана. — Показвате се с отрязани панталони и гол гръб из всички улици, а след това се прехвърляте през балкона ми и молите да ви приема като дългоочакван любовник. Да не съм глупачка? Да не съм малоумна? За ония — и тя посочи с палеца си към вратата — съм готова наистина да се правя на тъпа робиня. Ала не се заблуждавайте, черни ми капитане, в тази стая вие ще спите сам. Ако речете и тук непременно да се правите на неустрашим пират, ще трябва да си вземете със сила онова, което ви е нужно.
— Шана — поклати глава той, — защо ми причинявате всичко това? Аз…
— Бъдете любезен и дръпнете завесата, моля — го прекъсна тя. — И благоволете да ме оставите най-после за няколко минути на спокойствие.
Шана се облегна назад в чебъра, повдигна изваяния си крак и започна бавно да го мие. Рурк се бореше с желанието да запрати по нея пешкира и да сложи край на нейното равнодушие; страстта му го тласкаше да го стори, ала разумът му го въздържаше. На силата Шана щеше да отговори със сила и нямаше да се признае за победена, преди да се изчерпят всичките й котешки сили — а щеше ли да бъде тогава удоволствие да я притежава? Той вече бе разбрал колко прекрасна беше тя, когато действаше по своя воля. Такава именно искаше той да я има, такава и никаква друга.