Побеснял, той метна отново завесата между огледалата, изпъна се на леглото, поне да се порадва на играта на сенките. Измина доста време. Рурк се пъхна под завивката. Чакаше нетърпеливо, като си мислеше, че навярно Шана поне в леглото няма да може да игнорира неговото присъствие. Нали бе забелязал, че дюшеците все хлътваха в средата. Така колкото и да се мъчеше, нямаше да може да лежи на разстояние от него. До леглото с балдахина достигаше съвсем слаба светлина. Той лежеше, изпълнен с очакване. Най-после Шана угаси свещта при чебъра и дръпна завесата.
Беше напълно облечена — и то как! Бе облякла черна пола с ярки цветя по нея, единия й край вдигнат и пъхнат в колана, като на Кармелита — отдолу се подаваха дръзко изящните й тънки крака. Някаква тънка блуза, прекалено широка, падаше чак до раменете и гърдите. Бе привързала златните си коси с пъстра панделка на конска опашка, искрящото злато на косата й се стелеше по гърба й. Но зелените като морето очи святкаха гневно, когато се опитваше да врътне приканващо бедрата си, отпуснала ръка върху тях.
— Това ли е облеклото, което се харесва на моя господар, пиратския капитан? Най-после нещо достатъчно вулгарно за вкуса ви!
Тя доближи до леглото, все още въртейки бедрата си като кораб в развълнувано море, гърдите й играеха, все по-дълбоко падаше блузата.
— Ще желае ли господин пиратският капитан една жарка приятелка за през нощта?
Тя застана до долната страна на леглото, примамливо омайващ бе погледът й, влажни и полуотворени устните й. Рурк усети, че и неговите устни се отвориха неволно и бързо ги стисна. След това изведнъж в очите на Шана светна гняв, с царствен жест тя разтвори един от моряшките сандъци, извади вълнено одеяло и го нави стегнато като дълъг суджук. Постави го грижливо в средата на леглото, за да се образуват две преградени половини. Подпряла отгоре ръце, тя се наведе най-безсрамно, широката й блуза зейна така, че Рурк можеше да види талията й. Двата зрели плода, за които той жадуваше, бяха пред погледа му и го подканваха да ги откъсне; очите му като омагьосани не можеха да се откъснат от там. Ала когато най-после вдигна очи, срещна жестока усмивка.
— Само че сега — поде тя прекъснатите си думи — господин пиратският капитан ще трябва да си потърси друго легло и друго котенце!
Тя грубо му обърна гръб, свали полата и блузата, освободи косите си и легна по гръб отвъд поставената граница. Изтегли нагоре чаршафа, вперила поглед право пред себе си. Ала не можа да се измъкне толкова лесно от Рурк. Накъдето и да погледнеше — от цялата огледална галерия я посрещаше многократно повтаряща, се полутъжната му полузакачлива усмивка. Като изохка, тя наплюнчи пръстите си и свещта угасна с пращене.
Проклинайки тихичко, Рурк разбуха с няколко удара възглавницата си и се превъртя настрани. Само грубата завивка се опря до гърба му като милувка.
— Ох! Постепенно започвам да разбирам — промърмори той под носа си, — вие сте просто побъркана!…
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Нито в съня си, нито в будуването си тази нощ Рурк не намери покой. Той неспокойно се мяташе, но не можеше да заспи. Дори дебелото одеяло, което го отделяше от Шана, не можа да му попречи да усеща нейното присъствие. Луната светеше през отворените крила на прозорците и на нейната светлина Рурк се опита да намери гарафата с ром. Най-сетне я намери, отпи — гледайки под око към нежното тяло на спящата — голяма глътка, като лекарство за болната си душа. След това нахлузи късите си панталони, напълни лулата си и тихичко, за да не разбуди заспалата си съпруга, дръпна резето и отвори вратата.
Кръчмата беше пуста. Единствен Майката бе още там. Ала евнухът не издаде нито звук; нищо не показваше дали дреме, или е буден. Рурк пристъпи до камината, вдигна една помръкнала главня, раздуха я, за да я разпали, и я доближи до лулата си. Започна да дърпа, докато тютюнът се разпали, и седна до масата, за да се наслади на познатия аромат.
— Гореща нощ, нали, мистър Рурк?
Рурк погледна евнуха изненадано и сега, в мъждивата светлина на фенера, различи зорките малки очи.
— Аха — кимна Рурк и продължи, сякаш трябваше да се извинява за нещо: — На тия жеги тука сигурно никога няма да свикна…
Тлъстите бузи на Майката просветнаха в усмивка:
— Ама и това котенце на Трейхърн сигурно здравата ви е позагряло. Зная я, още като малка беше истинско зверче. Ако й се остави човек, лесно може да го води за носа. Внимавайте да не стане така и с вас!