Рурк погледа известно време как Дора шета из кухнята. Едно мършаво, кокалесто същество с щръкнала кафява коса. Лицето й беше незабележително, ала добиваше някаква миловидност, когато се усмихнеше — но това ставаше толкова рядко! Гетлие бе споменал, че Дора може да бъде в услуга за една-две медни монети. Рурк се питаше дали тя няма да предпочете да си изкарва насъщния така, а не по начина на Кармелита.
Рурк попита за закуската и още при първата му дума Майката престана да дреме, прекъсна едно изхъркване по средата, закова очи върху двамата, надигна телесата си и се отдалечи.
Дора натрупа на дървена табла плодове, хляб и печено и се зае да запарва силен чай. Търпението, с което Рурк изчакваше, изуми момичето — нали предния ден той бе изревал така, че душата й отиде в петите… Тя го намираше страшно красив, а походката му беше като на принц. Ала нали вчера го видя как уби човек и как след това вечерта го чу да заплашва и другите със смърт. Не че на острова това беше нещо рядко… Както винаги, тя и сега се страхуваше малко от него и полагаше усилия да не го разгневи. Но точно сега всичко вървеше наопаки — изпусна врялото котле, едва не се попари с врящата вода.
Сърцето й се качи в гърлото, когато Рурк се надигна и тръгна към нея. Но кой би могъл да опише изумлението й, когато той само се осведоми дали е добре и дори вдигна от пода търкулнатото котле и й го подаде. След това, когато нарязваше печеното месо, Дора вече не можеше да откъсне поглед от странния чужденец. Другите пирати отдавна биха се нахвърлили върху нея, щяха да я ругаят за несръчността й; другите все търсеха за какво да я плеснат или да я ритнат с ботушите си по малкия задник.
О, боже, колко мъка и унижения трябваше да понася през тия девет години, откакто като дванадесетгодишно дете попадна в плен. А Кармелита бе една от най-злите й мъчители. Само Гетлие и неколцина хора от селото се отнасяха мило с нея, но какво помагаше това, когато повечето време трябваше да слугува на пиратската шайка, когато родителите й бяха отдавна убити и самата тя бе изнасилена още преди да е станала жена!… Тези безбожници се забавляваха с всичко, което е жестоко и перверзно. В живота на Дора имаше една-едничка цел и тази цел се наричаше „бягство от тази орда“. Но как ли можеше да го направи? Младата дама от Лос Камелос бе наистина за завиждаме, защото си имаше богат баща и той щеше да я измъкне с пари от тази пъклена дупка. Ала за нея, някоя си Дора Лавингстон, нямаше кой да се погрижи на този свят. Нямаше нито една човешка душа отвъд този остров, която да знае за робския й живот…
Рурк погледна Дора и посочи с лулата си блузката й. Дресирана на тъпо послушание, тя вече очакваше, че ще й заповяда да се разголи и да му легне.
— Дали ще може да се намери на острова някъде блуза като вашата за госпожата?
Страхът на Дора се сгъсти в подозрителност, ала все пак кимна и се опита да обясни със заекване:
— Една старица ги шие, така си изкарва хляба.
Рурк извади няколко монети от кесията на пояса си.
— Вземете ми няколко, а също и от тези неща, дето се носят под блузата. И чифт сандали, ако можете! Не много големи. Горе-долу като вашите. Парите, които останат, са за вас.
Той й хвърли шепата медни монети, тя ги хвана и го погледна смутена. Никой не я беше учил как да отвърне на една любезност. Ако се случеше някога някой от пиратите да се отнесе към нея като към човек, то все излизаше някаква клопка, последвана от още по-ужасни работи…
— Но, сър! В сандъците на Пелие има толкова скъпи дрехи! Във вашата стая, не сте ли ги видели?
Рурк се засмя презрително.
— Бардашките костюми не са ми точно по вкуса. А и трябва да запазя момичето непокътнато заради баща й. Ако я оставя да се разхожда полугола, ще се стигне само до кръв и убийства.
Дора наведе засрамено глава.
— Пелие винаги качваше горе жени, та да ги облича с тия дрехи. Дори и старицата, дето продава плодове на пазара, и нея караше да му се разхожда, облечена в най-хубавите дрехи, дето ги има горе. И все се заливаше от смях… — Дора се изчерви до корена на косите си и наведе очи. — И с мене така правеше…
Тя стисна очи от срам. На Рурк му се прииска да й каже нещо за утешение. Но ролята му на пират не позволяваше такива любезности.
— Ще чакам тук да донесете нещата за госпожата. И побързайте! Тя ще се обезпокои, ако се забавя дълго.