Рурк се върна в стаята с вещите, които бе донесла Дора, и отново заключи грижливо вратата след себе си. Постави с приятно подрънкване закуската на масичката до леглото. Шана уплашено подскочи и притегли чаршафа до брадичката си.
— Не се плашете, сърце мое! Тук е само майсторът и господарят, който сервира закуската на своята хубава робиня.
— О, Рурк — промълви тя, като в гласа й все още трептеше страх. Тя разтърка очи, като да прогони някакъв лош сън. — Сънувах — проплака тя, — че сте се върнали в своя дом в колониите, за да станете най-после свободен. Сбъдват ли се сънищата, кажи, робе?
Рурк повдигна рамена.
— Понякога се сбъдват, Шана. Ала само когато човек го желае и се стреми към това. — Той подреди донесената храна, приседнал на ръба на леглото. След това плъзна ръка по къдриците й и каза някак лукаво: — Нали знаете, че никога няма да ви напусна, Шана? Никога!
Тя се опита да прочете в очите му истината, но пак не можа да разбере дали се шегува, или говори от все сърце.
— Донесъл съм ви подарък — каза той изведнъж и домъкна вързопа, който бе оставил на масичката до вратата. С вежлив поклон той остави вързопа на леглото. — Това ще ви отива повече от дрехите, оставени ни от храбрия джентълмен Пелие.
— Пелие не беше джентълмен! — заяви Шана и поднесе чашата с чай към устните си.
— Да, тука сте права, любов моя! — побърза да се съгласи Рурк. — Ще познаеш джентълмена не по натрупаните богатства. Не и по името му. Вземете, например, вашия баща. Поначало той не е лош човек. Благородник, както и да го обръщаш. И все пак: баща му е свършил на бесилката. И колко нещо е минало през главата на баща ви! Какво не е претеглил. Но значи ли това, че той не е почтен, богат и силен? Не го ли считате равен по кръв на който и да било лорд или херцог, Шана?
— Точно това и правя.
— Ами вие самата, любима? Вие сте внучка на разбойници по пътищата, но по достойнство сте равна на велика херцогиня. И дори да течеше синя кръв в жилите ви, пак нямаше по-малко да ви уважавам. А ако имахме деца, нямаше да им е излишно нито едното, нито другото…
Шана нададе вик от досада, но Рурк продължаваше:
— Представете си такъв случай, скъпа моя! Ако бях богат и произхождах от семейство, което може да нарече свои най-прочутите благородни имена, дали щяхте най-после да ме обичате? Щяхте ли да носите под сърцето си, преливаща от щастие, плода на моята обич? Щяхте ли да дарявате с радост живот на нашите деца, като прекрасен символ на любовта ни?
Шана само сви рамена. Не желаеше да отговаря. Ала изведнъж избухна:
— Глупашко е да говорим за това, след като и двамата знаем, че не е вярно! Вие не можете да бъдете повече от онова, което сте!
— А какво съм аз, мадам?
— И питате още? Та вие сам трябва да го знаете най-добре!
— В такъв случай, мадам, вашият отговор гласи, че бихте ме признали за съпруг само ако имам богатство и име?
Шана се извърна гневно:
— Защо винаги обличате всичко с такива груби думи! Е, добре, така е, щом искате. Бих могла да си представя брака с вас, ако всичко, което разправяхте, бе вярно!
— В такъв случай, скъпа Шана, вие сте просто един надут сноб! — И много любезно Рурк добави: — Облечете се, мадам!
Тя бавно стана от леглото, взе бельото, което й бе донесъл, и го облече. Към него избра черната пола на цветя от предишната вечер, но този път не я запретна в колана си. Най-после имаше обувки на краката! Никога не се бе радвала на някое майсторско произведение от ръцете на скъп лондонски моделиер толкова, колкото на тези прости сандали — само подметки и една каишка. Широк колан върху циганската блуза и дългата плитка, в която сплете косите си, завършваха разхубавяването й. Ала имаше и още нещо: в дрехите, които й бяха по мярка, тя отново се чувстваше като самата себе си.
Пиратите също усетиха промяната. Тези грубияни край дългата маса занемяха объркани и даже Харпиен, иначе винаги готов да пусне някоя пиперлия шега, сега мълчеше смутено.
Тази сутрин нямаше мръсни подмятания. Рурк се опита да отведе Шана колкото е възможно по-бързо и да я отстрани от лъстивите погледи на корсарите. Той грубо я дръпна за китката и я повлече след себе си.
— Напред, моме — подвикна рязко той. — Да не мислиш, че нямам какво друго да правя, освен цял ден да те чакам!?
— Това момче си го бива — заяви Харпиен. — Как държи момичето на задни лапи не само в кревата, но и извън него!
Когато се отдалечиха от къщата, Шана започна да се подиграва:
— Дали на тези хора им минава някога през главата друга мисъл освен… — тя търсеше дума, но на езика й не дойде друга — … освен за любов?
Рурк поклати глава: