— Не е любов това, което тия мъже вършат в кревата, Шана. Те не познават нежността. Просто утоляват един вид жажда с тази или онази, с които разполагат за през нощта. И се смятат за герои, защото са прехвърлили под себе си и зад себе си толкова много жени. Та при един бик не е по-различно. Любовта обаче е нещо, което се споделя и от двамата, защото ги свързва дълбоко чувство. Истинските влюбени пренебрегват всичко друго на този свят и искат само да бъдат с единственото същество, което споделя с тях копнежи, надежди, желания и мечти; с това същество те искат да преминат ръка в ръка през живота, в добро и зло. Истинските влюбени се държат здраво един за друг, докато смъртта ги раздели…
— Колко странно, че точно вие го казвате — прекъсна го Шана хладно и погледна към морето, защото вече се приближаваха към пристанището. Вятърът развяваше къдрите й като скъпоценна рамка около лицето й.
— Не аз, Шана, а вие сте тази, която не може да се реши да бъде само с един-единствен човек.
Шана го погледна ядно.
— Само защото не съм намерила истинския.
Рурк замря, сякаш някой го удари. След това разпери ръце, като че да прегърне морето и целия хоризонт, и се засмя подигравателно:
— А какво представлявахте вие, когато ви открих? Богинята Шана от Олимп, седнала на саморъчно измайсторен пиедестал, към който всички мъже можеха да се приближават само с превит гръб. Високомерната Шана, красивата, недокоснатата, която просто временно благоволява да броди по Земята и се топи по онзи благороден рицар на бял кон, онзи съвършен мъж, който да я избави от земната, нищета и да я отведе в райска градина, където, изгарящ от благоговение, ще отгатва в морскозелените й очи всичките й желания!… Е — изви се Рурк презрително към нея, — внимавайте, любов моя! Никога ли не ви е хрумвало, че един съвършен мъж ще поиска да си избере за съпруга също съвършена жена, и нищо по-малко от това!?
Шана се стегна цялата, сякаш думите му я шибнаха. Стоеше със скован гръб, изправена.
— Казахте веднъж, че истината все ще излезе наяве. Ала заявили ли сте поне един-единствен път, че ме обичате?
Рурк разпери ръце и заговори сякаш на ветровете и на далечното море.
— Мадам, в този миг вие ще бъдете последният човек, на когото бих казал, че ви обичам.
Когато се обърна към нея, тя се бе отдалечила с бавна крачка, с високо вдигната глава, вятърът увиваше полата, около стройните й дълги крака. Рурк изпита желание да я настигне, да я грабне в прегръдките си, да се хвърли в нозете й, да изповяда цялото това раздиращо желание, което подяждаше самите корени на живота му. Но я остави да върви, отдаден на надеждата, че неговата сдържаност може да я тласне към нови размисли за самата нея.
Шана вървеше по плажа, по онази тънка линия, където морето навлажнява пясъка, далеч от селото и от къщата на пиратите. Тя само веднъж обърна глава към Рурк, но не престана да върви. Веднъж само се наведе и придърпа задния подгъв на полата си напред, пъхна го в колана, както правят рибарските жени. Събу сандалите си. Газеше в бистрата вода, като отскачаше от гребените на вълните, изравяше с крак миди и камъчета. А Рурк само я следеше с очи и не знаеше как да смири болката в сърцето си.
По едно време той чу зад себе си вик. Обърна се. Харпиен и няколко моряка гребяха към пиратския кораб. Капитанът му махна с ръка, Рурк отговори на поздрава му и запита какво ще правят на кораба.
Харпиен и още един мъж се покатериха на борда на шхуната, лодката опря към кърмата. Матросите хванаха въжето, което Харпиен им хвърли, и го завързаха. След това здраво натиснаха греблата, докато големият строен кораб най-после помръдна. Харпиен пролая някаква команда към предния кораб, а другият мъж с него освободи котвата. Моряците отново загребаха с всички сили и шхуната бавно потегли навътре към залива, докато въжето на котвата се размотаваше, Шхуната бавно се приближаваше към новото си място. Сега моряците в лодката загребаха като бесни, за да се отстранят от курса на кораба, който се завъртя и легна меко по вълните. Харпиен хвърли въже с клуп на единия край и Рурк го върза на брега. Той се затича да хване и въжето, което хвърлиха от предната част, Харпиен извика на Рурк да се качи на палубата, а той се огледа за Шана.
Тя бе спряла, засенчила с ръка очите си, за да наблюдава маневрирането на кораба. Но щом Рурк погледна към нея, тя се обърна и продължи пътя си през бистрата вода. Успокоен, че не е извън погледа му, Рурк отиде на кораба. Сега Шана имаше нужда да остане сама, за да бъде наясно със себе си.
Рурк се метна през релинга и застана до Харпиен, който не изпускаше от очи самотната фигура на плажа.
— По дяволите, човече! Завиждам ви за пухеното дюшече! — каза Харпиен вместо поздрав. — Дори отдалече това момиче ме хвърля в огън.