Беше се стъмнило вече, когато най-после Рурк се върна. Шана отново опъна своята платнена завеса между две огледала и се зае с тоалета си. Чуваше го известно време да рови из сандъците, но като съвсем затихна, започна да я мъчи любопитството. Тя надникна покрай завесата и го видя да седи до масата. Пред него бе разгънат голям пергамент, той нанасяше с перото някакви бележки и знаци по него. В ъгъла, където се бе приютила, Шана замислено хапеше пръстчетата си. След това, поддавайки се на внезапно решение, тя извади от шкафа една рокля от червена коприна. Кройката беше страхотна. Сигурно роклята идваше от Испания, защото корсажът бе твърде дълъг, беше като излята по бедрата й и бухваше надолу като камбана. Широкият подгъв бе леко повдигнат на едно място, където можеха да се видят няколко ката различни по цвят подплати. Лудо учудване — а навярно и възбуда — щеше да предизвика у всеки дълбоко изрязаното деколте. Дори и изрезът на гърба, който я правеше да изглежда по-скоро разголена, отколкото облечена, бе неотразимо възбуждащ. Шана прекара ръка по меката гладка коприна от бюста до бедрото.
„Това ще покаже на някои господа, които не могат да различат една дама от уличница, в какво се състои разликата“ — си мислеше тя. Тя явно не съзнаваше, че тази рокля всъщност й придава твърде малко от вида на истинската дама. Все пак тя бе далеч и от вида на уличница.
Завесата излетя настрани. Въртейки вълнуващо бедра, Шана се появи; косата й, която се спускаше диво по раменете й, не издаваше колко усилия й бе коствало да направи така, че да изглежда толкова небрежно разпиляна. Само с ъгълчето на очите тя наблюдаваше Рурк, докато се приближаваше към него с танцова стъпка. Той бе очаквал точно това: нов пристъп срещу устойчивостта на страстите му. Ала за най-голямо разочарование на Шана той като че ли изобщо не я забеляза. Седеше си, погълнат от пергамента, и дори не трепна.
Плахо почукване долетя от вратата. Гетлие помоли да му отворят. Рурк кимна и Шана освободи резето. Гетлие внесе огромен поднос — плодове, хляб, печена птица и сварен зеленчук. Имаше дори бутилка истинско бургундско. Още от пикантните аромати, които нахлуха в стаята заедно с подноса на Гетлие, Шана почувства, че умира от глад. Тя не можа да сдържи възторга си.
— О, Гетлие! — извика тя и запляска с ръце. — Колко сте чудесен!
— Дора го приготви — промълви смутено той и бързо подреди донесената храна. Рурк прибра пергамента. За момент Гетлие остана до него, изпълнен с любопитство. Но лицето му бързо придоби невинното си изражение, той пристъпваше от крак на крак, вперил поглед в пергамента. Рурк забеляза, че Гетлие като че иска да му каже нещо — той в очакване се облегна назад. Но като че искрицата кураж бе напуснала Гетлие. Кимайки бързо с глава, той се измъкна навън. Шана отново бутна резето и седна срещу Рурк. Той отвори виното, тя с наслада си избираше най-хубавите късчета. Никой не проговаряше.
— Какво правите с това? — попита най-после тя, когато Рурк отново разгърна пергамента. Шана видя, че е някаква географска карта.
— Опитвам се да открия някаква следа от канала, който би трябвало да води през блатата… — Той продължаваше да дъвче, без да повдигне глава от картата.
Вечерята премина в мълчание. След известно време Рурк дори бутна настрани полупълната си чиния. Тогава Шана се изправи, взе си парче пъпеш и седна до прозореца. Глухите гръмотевици в далечината прогърмяваха като ехо на собственото й настроение. Един порив на вятъра се втурна в стаята, заплете се в завесите и зашумя в пергамента на Рурк. Шана бързо разтвори широко крилата на прозореца и се взря във вечерния прилив, който удряше с вълните си брега. Рязка светкавица придаде на умиращия здрач някаква мъртвешка бледност. Шана потръпна. Над острова надвиснаха тежки буреносни облаци, първите капки дъжд изчезнаха без следа в жадния пясък. За няколко мига всичко, което все още можеше да се види от света наоколо, изчезна зад плътната завеса на разразилия се барабанен дъжд.
Рурк все още седеше над своите карти. Шана го наблюдаваше. Някаква странна болка обхвана гърлото й. Първоначално тя като че ли не можеше да разбере откъде идва тази болка. Но когато я осъзна, болката й стана още по-силна: искаше й се да заплаче, ох, откога всъщност й се плачеше, и само гордостта не й позволяваше да си признае как цялата вечер е копняла да падне в прегръдките на един любящ мъж. Никога в живота си не се бе чувствала толкова сама, колкото тази вечер с Рурк, в една и съща стая, с Рурк, който бе дамгосал с позора си нейната съдба, а сега дори не я забелязваше. Като изгубена тя заброди из стаята, хвърли се на леглото и не можеше да откъсне очи от този бронзов гол гръб, който седеше приведен над масата, като че бе от камък. Отчаяно желание се надигна в нея, искаше й се да прокара по този гръб върховете на пръстите си, да почувства как потрепват под ръката й тези мускули…