Поредицата от цифри, които Рурк нанасяше на един лист до пергамента, ставаше все по-дълга, но постепенно тези числа сякаш изгубиха своя смисъл, от дългото взиране в тях очите му се премрежиха. Рурк сгъна листа.
Като видя това, Шана изпадна в паника. „Какво да направя? Той идва в леглото! Как да го посрещна? Може би… може би… дали да се предам? Ако той дори мъничко настои…“ Но нейният стар гняв остро възразяваше: „Глупости! По дяволите! Под самия ми нос се хвърля в сеното с някакви уличници, и то след като бе молил за честност и любов! Ще го науча аз него на любов и честност! Ще трябва да скимти, паднал на колене пред мене!…“
Рурк стана и се протегна, вдигна ръце високо над главата си, за да освободи изтръпналия си от дългото седене гръб. Шана скочи от леглото и високомерно се оттегли мълчаливо в импровизирания си будоар. Рурк отново съгледа плавните движения на бедрата й, докато изчезнаха зад опънатия чаршаф. Проклинайки тихичко, той изпразни чашата с вино, останала на масата. Хвърли панталона си на гърба на един стол и се качи унило между чаршафите си. Ето че му предстоеше още една нощ, в която Шана ще бъде така възбуждащо близко до него, ала студена и недосегаема.
Шана се върна, увила около стройното си тяло някаква ленена кърпа. Тя избягваше погледа на Рурк, докато търсеше отново вълненото одеяло, което, навито на руло, трябваше да послужи като бариера между нейната и неговата половина на леглото.
Това беше вече прекалено! С гневен вик той изтръгна бодливото одеяло от ръцете й, скочи към прозореца и го запрати навън към двора и към бурята. Пламъкът на възмущението се бе вдигнал високо. Голотата му придаваше на цялата сцена нещо още по-грандиозно. Шана стоеше скована от ужас — ала и от възхищение.
— Мадам! Сега искам да разбера веднъж завинаги! Вие се отричате от нашите обети. Отричате правата ми. Гаврите се с моята гордост. Изпращате някакъв лакей, за да ме прогони! Извършвате предателство с всяка ваша дума и всяка ваша стъпка!
Шана устоя на светкащите му очи и захвърли към него като камък своето възражение:
— Вие взехте сърцето ми и се вкопчихте в него, за да можете след това, сигурно много горд от успеха си, да го разкъсате на две със своята невярност!
— Неверен може да бъде само един съпруг! А оспорвате съпружеските ми права!
— Ами вие? Кълнете се, че сте моят верен мъж, а се страхувате от всеки кавалер, който се опита да ме ухажва!
— Точно така! — повиши глас Рурк. — Завъртат ви ума с какви ли не комплименти за финтифлюшките ви, а все пак им вярвате повече, отколкото на мен!
Шана се приближи плътно до него, лицето й бе изкривено от гняв.
— Какъв грубиян сте!
— Опипват ви най-нахално, а вие дори не ги первате през ръцете…
— Мерзък измамник!
— Вие сте омъжена жена!
— Аз съм вдовица!
— Вие сте моя жена! — Рурк кресна толкова силно, че гласът надмогна надигащата се навън буря.
— Но не съм ваша съпруга!
— Разбира се, че сте!
— Не съм.
Стояха толкова близо един до друг, а сякаш ги деляха морета и суши, никой не желаеше да отстъпи, лицата им бяха изкривени от ярост. Не обръщаха внимание на природната стихия, която връхлетя върху острова, погълнати да си крещят зли думи един срещу друг.
Но бурята навън не искаше да има по-силни от нея. Светна ярка светкавица, в един раздиращ миг стаята се изпълни със съскаща ослепителна светлина и веднага потъна в бездънен мрак. И преди още светкавицата да угасне, трясна гигантският юмрук на Бога на гръмотевиците, който искаше сякаш да разкърти камъните на стените. Ехото още въртеше своя танц, когато лицето на Шана се появи призрачно, като маска, вкаменена от паника и ужас: с широко отворена уста, наддала безумен вик. Гръмотевичният юмрук трясна отново и Шана се хвърли на гърдите на Рурк. Обзета от смъртен страх, тя се вкопчи отчаяно в него. Острият писък на изтерзаната й душа можеше да трогне и камък. Цялата омраза бе забравена. Рурк обгърна със закриляща ръка треперещото й тяло. Силен пристъп на вятъра блъсна и разтвори прозорците, шибна вятър и дъжд вътре в стаята, изгаси свещите.
Сърцето на Шана пърхаше уплашено. Страхът, който Рурк видя в очите й при призрачната светлина на светкавиците, разкъса душата му. Очите й бяха широко разтворени, сълзи се стичаха по бледните й страни. Пръстите й болезнено се впиваха в гърдите му.