— Обичайте ме, Рурк! — прошепна тя в мъката си.
— Обичам ви! Обичам ви отдавна, сърце мое! Обичам ви… — шепнеше той успокоително.
Стаята отново избухна в ослепителна бяла светлина. Шана заблъска глава безумно в разтрепераните му рамене и отново избухна в плач. Притисна конвулсивно ръце върху ушите си, да избяга от гръмотевицата, която удари с грохота на огромна вълна, разбиваща се в крайбрежните скали.
— О, не! — изкрещя тя срещу стихията и се вкопчи като удавник в ръката на Рурк. — Вземете ме! Вземете ме цялата! Вземете ме сега! — хълцаше тя.
Тя рухна на леглото и повлече при падането си и Рурк. При следващата светкавица Рурк зърна жадното желание, изписано на лицето й. Кръвта му кипна… При следващата гръмотевица те вече бяха забравили този полудял свят около тях. Сега вече бурята можеше да бушува и в самата стая, те нямаше да я забележат. Бурята, разразила се в собствените им души, ги заслепяваше не по-малко от адските светкавици навън, заглушаваше ушите им по-мощно и от най-бесните гръмотевици. Всяко докосване бе огън, всяка дума — блаженство, всяко движение — рапсодия на страстта, която се усилваше и се разгръщаше, докато им се стори, че са засвирили всичките инструменти на света, за да извисят собствените им сърца и души в едно раздиращо, изпепеляващо кресчендо, от което те щяха да притихнат накрая, успокоени като димящата пепел на Вселената след деня на Страшния съд…
Премаляла и унесена, Шана се сви в ръцете на Рурк, все още с пламнали бузи. Дъхът й меко облъхваше косъмчетата на гърдите му. Сега и целият свят да дойдеше да чука на вратата им, Рурк не би помръднал и пръста си — както той си призна с въздишка, — за да се защитава. Той обърна глава. Дори само това движение му костваше невероятно усилие — потопи лицето си в косите на Шана и вдъхна сладкия й аромат.
— Толкова незадоволителна ли е моята любов, та трябва все да търсите други?… — долетя след дълго мълчание гласът на Шана, тъничък и тих.
— Не е имало никога друга, Шана.
Тя сложи главата си на ръката му, като се взираше в тъмното, да разчете лицето му.
— А Мили?
Той въздъхна.
— Тази малка лисица просто извъртя една долна шега, за да ви засегне, любов моя. Нищо повече! Никога не е имало нищо между нея и мене, кълна ви се!
Шана се преобърна на гръб. Колко глупава е била и какво ли не натвори в своята глупост! Дълбоко засрамена, тя скри лице в ръцете си.
— Защо никога не ми го казахте… — хълцаше тя.
Рурк се надигна на лакът и се надвеси над нея, положил ръка на корема й.
— Никога не ми дадохте такава възможност, сърце мое.
Рурк нежно отмести ръката й от лицето и я целуна по разтрепераните устни.
— Сигурно страшно ме мразите, господарю мой, нали? — прошепна тя под устните му.
— И колко много! О, колко много ви мразя, когато ме отблъсквате от себе си! — заговори припряно той. — Ала това трае само до първата целувка…
Шана диво обви ръце около врата му и бързо започна да обсипва лицето и устните му със сладки целувки, примесени със солта на сълзите й; тя се смееше през плач, докато чувстваше как всичките й страхове са вече излекувани и изчезват завинаги. Доверчиво — както никога досега — тя се гушна сладко в убежището на ръцете му. Така и потънаха в сън, като две деца, напук на опасностите, дебнещи от долния етаж, напук на природните бесове.
Денят просветна оловносив, бурята още виеше в покрива, дъждът шибаше по стъклата. Шана бавно изплува от сънищата си. Танцът на духовете на стихията бе като музика за ушите й, защото докато те беснееха, тя нямаше защо да става от леглото и можеше да продължава да държи Рурк в ръцете си. Погледът й галеше нежно спящото лице на гърдите й, а споменът за преживяната наслада извикваше топла усмивка върху страните й. С доволна въздишка тя отново потъна в сън.
Към обяд Гетлие донесе ядене. Той смутено остави храната и бързо се измъкна навън: бе видял сърдития поглед на Шана и бе почувствал нетърпението у Рурк.
Рурк бързо сложи резето, а Шана вече протягаше страстно ръце към него. С разбудено отново желание той се хвърли към нея, устните му галеха врата й, ръката му се плъзна под завивката, загали нежно тялото й. Тя се смееше и хапеше ухото му, а после внезапно се надигна срещу него с въздишка, изпълнена с нетърпение.
— Мадам, вие имате порочните желания на лисица! — разсмя се той. — Кажете ми само едно: какво сте, съблазнена или съблазнителка, изнасилена или изнасилваща, омагьосана или магьосница?