Рурк стана от леглото, опря се на една от колоните на балдахина в долната част на леглото и отпусна към пода върха на сабята, за да демонстрира примирие.
— Такива работи трябва да се обмислят — каза най-после той. — Аз лично не се съмнявам в своите способности за пиратския занаят, но в някои работи сте прав, трябва да си го призная. Имам наистина вече пая на Пелие, но апетитите ми за забогатяване още не са заситени. И все пак ще помисля и ще ви дам скоро отговор.
С тези думи той хвана Харпиен за ръка и го поведе към вратата.
— Само едно нещо ще искам да ви кажа, да си го носите за из път. Тази врата е направена много здраво и ако потропате с юмрук на нея — и той чукна с дръжката на сабята си, — издава чудесен звук. Знаете ли, че цялата ви сделка за малко не отиде по дяволите още преди да сте отворил уста. Ще ви замоля нещо горещо да ме оставите засега на мира и повече да не ме безпокоите!
Харпиен закима усърдно и се остави да бъде избутан навън. Чак като чу как Рурк дръпва резето зад гърба му, Харпиен изтри от носа си капката пот и пое шумно въздух.
Рурк допря ухо до дървената врата и се вслуша в тежките стъпки надолу по стълбата. В това време Шана трескаво се обличаше. Но Рурк едва се бе дръпнал от вратата и отново се чу чукане, този път тихичко.
Рурк отвори предпазливо само една цепчица. Отвън стоеше Гетлие.
— Простете, сър — прошепна дребният човек и ококори очи над рамките на очилата си. — Мога ли да ви отнема един миг…
Докато Рурк заключваше след него, Гетлие се зае най-напред с чиниите, които още стояха на масата, събра остатъците от храна, включително и кълката на Харпиен. Чак тогава застана пред Рурк и започна да пристъпва смутен от крак на крак, нещо, което Рурк бе вече забелязал у него и по-рано.
— Добре де! — подкани го Рурк. — Казвайте какво има?
Рурк бе приседнал на леглото, Шана застана на колене зад него, подпряла брадичка на рамото му, в очакване, като него, но може би с двойно по-голямо любопитство.
— Аз зная, че вие сте мъж и жена! — изтърси изведнъж Гетлие.
Шана затаи дъх, а Рурк се намръщи.
Гетлие посочи към една решетка високо горе на стената, която нито Шана, нито Рурк бяха забелязали досега.
— Това — заговори Гетлие сериозно, без капчица смущение или ирония — е дупка за подслушване. Зад нея е стаичката за прислугата. За един прислужник подслушването е много полезно нещо — усмихна се чак сега той. — Така той научава какво е ядосало господаря, преди още да влезе при него…
Шана порозовя от притеснение, искрено се надяваше бурята да е заглушавала с грохота и гръмотевиците си изблиците на нейната страст.
Гетлие разбра погледа, който Рурк хвърли към вратата.
— Онези глупаци долу не знаят нищо за тази дупка, а и никога няма да се сетят. Мисля, че това е дошло от Далечния изток, ако не се лъжа. — Сега той пое дълбоко дъх. — Искам да ви предложа една сделка, и то по-честна, отколкото сделката на Харпиен: аз зная пътя през блатото… — Гетлие направи пауза, за да придаде повече тежест на думите си. — Пиратите биха ме разстреляли само ако можеха да предположат, че го зная.
Настъпи мълчание. Вятърът виеше, дъждът продължаваше да барабани по плочите на покрива. Гетлие свали очилата си и започна да ги бърше с края на ризата си.
— Но тази тайна има, разбира се, свята цена — събра кураж Гетлие, да се върне към същността на своето предложение. — Като тръгнете да бягате, да дойда с вас и аз! А също и Дора, дето прислужва в кръчмата!
Той сложи очилата на носа си. Около устните му се четеше някаква неочаквана решителност.
Рурк наблюдаваше дребния прислужник. Никога не би и предположил, че в този човек може да има толкова смелост.
Гетлие схвана погрешно острия поглед.
— Но няма да се оставя да ми изтръгнат тази тайна!
Рурк се усмихна и погали дръжката на пистолета си.
— И откъде ви хрумна, че искаме да бягаме?
— Ами досега не сте имали такова намерение, сега ще започнете да се готвите! Снощи, тъкмо преди да се разрази бурята, шхуната се върна от плаването до Лос Камелос. „Джоли бич“ за малко не бе пленена на метри от брега точно когато сваляха робите в лодката. Една фрегата я бе дебнала встрани от залива. Шхуната се отърва само с няколко куршума, но успя да се измъкне.
— Трябва да е била „Хамстед“ — подхвърли Шана.
— Сега пиратите почнаха да се съмняват в съвета, който им дадохте, капитан Рурк. Загубата на някои от другарите им ги прави още по-гневни. Само чакат случай да ви очистят най-после. Ако изпълнят и половината от онова, което се канят, дамата ще си изпати.