— Боя се, че долу има предателство. Разбойниците притихнаха и това не ми харесва!
Лицето на Гетлие просветна облекчено.
— Това е само защото всичките са пияни. На Кармелита й писна от безобразия и наля в каните им за бира черен ром. Ще минат часове, докато се оправят…
Рурк измери Гетлие с остър поглед. След това излезе на стълбището, за да се увери с очите си. В кръчмата бе тъмно, проблясваха само няколко догарящи свещи. Мъжете — всичките до един — бяха опрели натежалите си глави на масата. Майката също бе легнал на дебелия си корем, разперил ръце и крака, като хъркаше на два гласа — с дълбоко изръмжаване и остро изсвирване.
Рурк бе доволен. Залости вратата, като бутна пред нея и един обкован с желязо сандък. Той кимна на Гетлие и се зае да завързва въжената стълба за решетката на прозореца. Рурк хвърли всичките си дрехи, остана само по вечните си къси панталони. Пистолетите остави с освободен предпазител на масичката, така че Шана лесно да може да ги стигне с ръка. Гетлие също остана по долни гащи и колана, в който бе затъкнал абордажна сабя. Той последва примера на Рурк, обра с целите си длани саждите от лампата. Мъжете се смееха като хлапета, докато начерняха гърдите и лицата си. И Шана се кискаше като малко момиченце, докато помагаше на Рурк да стане черен като нощта.
— Аз и без това винаги съм си знаела, че сте черен измамник — смееше се тя. — А ето че сега излезе наяве!
Рурк прокара насаждения си пръст по нослето й, като явно се забавляваше, докато тя с престорен гняв се опитваше да го изтрие.
Угасиха всички свещи, освен свещта в корабния фенер, който сега бе заел необичайно място на масата. Рурк затвори прозорчето на фенера и стаята потъна в непрогледна тъмнина — нито лъч не можеше да бъде видян отвън. Шана усети на устните си прощалната му целувка, последното стискане на ръката му и чу как бе спусната въжената стълба надолу по външната стена. Когато всичко утихна и само вятърът продължаваше да запраща дъждовни капки чак вътре в стаята, Шана прибра стълбата, както бе поръчал Рурк, затвори прозореца и най-после можеше отново да дръпне сенника на фенера.
Чакането бе непоносимо дълго. Рурк се бе опитал наистина да й обясни какво възнамерява да прави, но тя бе твърде разтревожена за живота му, сълзите й бяха попречили да внимава и не бе чула почти нищо от онова, което й каза. Бе разбрала все пак поне това, че става въпрос за барутния склад на пиратите, че щели да натрупат огромен куп храсти и клони в рова пред този склад. Без да съзнава колко много бе заприличала на Рурк, Шана отново провери пистолетите, точно както бе видяла да прави това той, опипа предпазливо острието на малкия си кинжал, преди да го пъхне в колана си. Като него започна да крачи из стаята — неспирно, напред-назад. На облегалката на един стол бе метнат коженият елек на Рурк. Тя го вдигна, прехвърли го на ръката си и започна да го приглажда с ръка. Странно как този елек бе станал вече част от самия него, също както и късите отрязани панталони. Дрехата бе добила неговата миризма. Замислена, Шана потърка страните си в елека и вдъхна дълбоко мъжкия аромат на кожата.
Кръстосваше стаята за хиляден може би път, очите й отново и отново поглеждаха към пясъчния часовник, където изтичаха вече последните песъчинки. Точно понечи да протегне ръка и да обърне часовника, когато долови някакъв шум. В следващия миг едно камъче удари по стъклото. Тя едва сдържа радостния си вик и литна към прозореца да го отвори. В последния момент се сети за фенера. Втурна се обратно, закри бързо светлината. Най-после можеше да отвори и да спусне стълбата долу. В рамката на прозореца се появи едно черно лице, а след него и широките рамене на Рурк. С един скок той се озова в стаята и веднага подаде ръка навън, за да изтегли Гетлие.
Шана искаше да докосне ръката му, да го разпита дали са успели, ала преди да успее да разбере как стана, се намери в ръцете му, стиснала го здраво с цялата сила на която бе способна — а бе далеч от нея само час, само едно-единствено обръщане на пясъчния часовник…
Рурк почувства с кожата си трепета на тялото й, притисна я силно към сърцето си, повдигна брадичката й, за да я целуне и… напълно забрави бедния Гетлие, който междувременно изтегли въжената стълба, затвори прозореца и предпазливо отвори отново прозорчето на фенера.
Когато най-сетне двамата можаха да се откъснат един от друг, Гетлие подаде на Рурк кърпа, за да избърше дъжда и саждите от себе си. Като че завръщането на двамата мъже подаде някаква парола на бурята — сега тя се разрази с още по-страшна ярост. Ала Шана спокойно се сви на кълбо на креслото и се заслуша в мъжките гласове, които отново обсъждаха картата от пергамента. Шана се бе опряла на кожения елек, миризмата му изпълваше сетивата й, в очите й грееше някаква топлина, която надали би могла да обясни никоя човешка душа, а най-малкото Шана.