Военният съвет приключи, Гетлие се облече, промълви едно „лека нощ“ и се измъкна. Рурк залости вратата. Шана стана и с олюляваща се походка се запъти към леглото, да се отпусне най-после след един изпълнен с напрежение ден. С изтръпнали пръсти тя се опита да отвърже колана си; една ръка неочаквано се притече на помощ. Пола и блуза бързо паднаха на пода, ризата също… Цялата умора изчезна. Шана се завъртя бавно, както я беше обгърнал Рурк, и обви ръце около врата му, в трескава забрава устните й потърсиха устата му. Свещта във фенера остана да блещука цялата нощ.
Когато Рурк стана от леглото, Шана отвори очи и видя, че вече е утро. Тя се вслуша в стъпките му из стаята, чу го да се облича. Но имаше нещо различно. Имаше някаква промяна…
Шана отвори очи и погледът й падна на олющените стени, по които пробягваше сянката на Рурк, огрян от ярката слънчева светлина. Ето какво беше! Ярка слънчева светлина! Целият свят бе променен — нямаше го воят на вятъра, нямаше дъжд и гръмотевици! Шана се обърна на гръб и през отворения прозорец видя сияйно синьо небе.
Рурк се приближи до леглото, наконтен отново като пиратски капитан. Постави на масичката две нови оръжия: една кремъклийка и огромен кавалерийски пистолет.
— Гетлие ги е отмъкнал, докато пиратите спели. Заредени са, готови за стрелба — предупреди Рурк. — Трябва да вървя да поставя фитилите, да са готови за довечера.
Загриженост браздеше челото му, не му се искаше да оставя Шана сама, но Гетлие не умееше да борави с барут.
През тази нощ, в бурята и дъжда, те двамата бяха измайсторили нещо, което, ако задействаше, щеше да отвлече вниманието на пиратите и да улесни бягството. Сега трябваше само да се прокара намисленият фитил и да се насипе барут под натрупания клонак в рова над дървената барака, служеща за склад на пиратите. Зад натрупаните клони бяха сложили дебели стволове. Ако всичко вървеше според плана на Рурк, целият куп сухи клони щяха да се подпалят от барута и тласкани от тежестта на стволовете, щяха да се затъркалят надолу по склона към склада като ужасяваща огнена лавина.
— Гетлие чака пред вратата — опита се Рурк да успокои Шана. — А пиратите още спят. Излизам за малко, но трябва да тръгна веднага, сега е най-благоприятният момент да свърша нашето „пъклено“ дело!
Той се наведе и сложи гореща целувка на устните й. Последен поглед през рамо и той отново изчезна през прозореца.
Със зорко око той огледа пристанището. Шхуната бе още в залива, но, изглежда, бе повлякла малко котвата си — сега се виждаше по-добре от брега.
Рурк реши да мине зад оградата. И не видя в бързината да стигне час по-скоро фигурата, която дебнеше на входа на къщата.
— По дяволите! — ухили се тъмната сянка. — Соколът излита от гнездото и оставя пилето на ловците!…
Шана се бе свила в най-отдалечения край на голямото легло. В коридора се разнесоха приглушени гласове. Само след секунда Гетлие успя да прошепне през залостената врата, че пиратите идват и са решили да влязат при нея, защото един от тях бил видял Рурк да излиза. Шана успя само да изпрати Гетлие да тича за Рурк — тук хилавият прислужник надали можеше да бъде нейна охрана. Светкавично Шана провери отново резето и тежкия сандък пред вратата. Стори й се, че са сигурна защита. Ала все пак тя се подготви за нападение. Скри под възглавницата двата малки пистолета и кинжала, хвана с две ръце кремъклийката, подпря я на леглото и насочи цевта към вратата.
Нападението започна с някакви едва доловими шумове, чуваше се само пъшкане край дъбовата врата; след това една силна ръка опипа да провери дали вратата не може да се отвори без сила. Сетне дървото изпука под нечие мощно рамо. Накрая пиратите, изглежда, разбраха, че вратата е заключена и залостена.
— Кой е там? — извика Шана.
Някой хрипкаво се изкашля и се чу познат глас:
— Тук е капитан Харпиен, мадам! Моля да ми отворите. Взе се тука едно решение, което трябва веднага да обсъдя с вас…
— На куково лято! — подвикна Шана дръзко. — Но ако желаете, можете да опитате оловото, което съм приготвила!
Сега вече вратата загърмя. Дъбовите дъски пъшкаха сякаш от болка. Удар след удар, все по-силно. С трясък, бавно, неудържимо, твърдото дърво се откърти от пантите и от ключалката и хлътна навътре. Резето издържа още малко, но се огъна и се счупи. С треперещи ръце Шана вдигна пушката срещу вратата. Замижа и дръпна спусъка. Гърмежът бе толкова силен, че ушите й заглъхнаха. Заедно с изстрела рухна напълно и вратата. Един от пиратите хвръкна назад, като че го бе посрещнал огромен юмрук, но другите, без да се тревожат за живота му, нахлуха вътре, най-отпред мулатът, зад него Харпиен и Холандеца, следваха ги други двама.