Побесняла от гняв, Шана хвърли по тях празната пушка, но преди да успее да грабне другото оръжие, бандата се нахвърли върху нея. Тя пищеше и съскаше, бореше се като пленен демон, риташе, хапеше, драскаше, но силите й не стигаха да се бори с тежките, обръгнали на бой лапи на пиратите.
Холандецът заби ръката си в косите й и я изтегли жестоко през леглото. Мръсни ръце заопипваха цялото й тяло. Колкото и да се мяташе като фурия, колкото и яростно да пищеше и да се бореше, те скоро я простряха напреки на леглото. Харпиен сложи на устата й някаква кърпа, за да задуши пронизителните й писъци. Шана помисли, че ще се задуши от киселия бирен дъх на стария англичанин.
— Идваме да си вземем и ние пая, момиче! Честно се разбрахме на зарове, кой да е пръв. А сега си нямаш тука мистър Рурк, да те спасява! Погрижили сме се за това!…
Морскозелените очи на Шана станаха огромни. Това какво беше? Какво значеха тези думи? Да не са убили Рурк? Тя отчаяно се замята в сграбчилите я ръце.
— Ама дръжте я де! — излая един по-млад разбойник, когото Шана успя да ритне в слабините, когато опитваше да я възседне. Сега той отскочи назад и започна да насърчава останалите. — Вижте каква е дребна, а не можете да я укротите!
— Ти, хлапе, върви по дяволите! — отряза го Харпиен. — Дръпнете се и оставете на майстора да покаже как се почва тая работа!
— Да пукна, ако не го направя! — опъна се младежът. — Само я дръжте здраво!
Под хватката на месестите ръце китките на Шана се ожулиха. Захилени, пиратите разтвориха краката й и от миризмата на мърша, която лъхаше от тази дива сган, Шана една не загуби съзнание. Тъмнокожият мулат се дръпна от скупчилите се мъже към вратата, но младият пират започна да разпасва колана си.
— Я се стегни! — му изрева Харпиен. — Иначе ще те оставя последен! Отдавна си точа зъбите за тая женска!
Холандецът се закиска.
— Ама пак нямаш късмет, дърт пръч такъв, щото точно ти си последен!
Шана се замята неистово под навитата на въже кърпа, когато младокът я сграбчи за гърдите. Други трима я държаха, не можеше да помръдне. Звукът на раздиращия се плат разкъса сърцето й. Тя се опита да изпищи, когато похотливите пръсти на момчето запретнаха полата й. Но внезапно сякаш някаква огромна ръка го вдигна във въздуха — в стаята екна оглушителен гръм.
Всички се ококориха срещу Рурк, който се изстъпи в отвора, където преди това беше вратата. Той точно вдигаше втория пистолет, бе изтеглил вече сабята си. В този миг иззад съборената врата скочи мулатът и метна към плешките му абордажната си сабя. Рурк се препъна напред, пистолетът излетя от ръката му, сабята остана под тялото му. Зашеметен, той се опита да се превърти настрана, за да освободи сабята, ала пиратите се нахвърлиха върху него. Започна лудо боричкане на живот и смърт. Рурк отчаяно се опитваше да се изправи, но юмруците на разбойниците го ограждаха в железен пръстен и го притискаха към стената.
Харпиен се освободи и посегна към абордажната си сабя; хвърли се напред, вдигнал ръка за смъртоносен удар…
От гърлото на Харпиен излезе някакво дрезгаво стенание. Пръстите на ръката му се разпериха и останаха така. Сабята падна със звън. Харпиен бавно извърна глава да погледне през рамо, очите му се опулиха от изненада. От гърба му стърчеше дръжката на сребърен кинжал. Англичанинът вдигна поглед и срещна злобното око на кремъклийката, която Шана бе насочила към него. Тя не трепереше вече и бе прекрасна в своята хладнокръвна решителност.
— Махай се! — изсъска тя на капитана. Тътрейки крака, Харпиен се олюля и седна като по чужда воля на най-близкия сандък. Сега оръжието на Шана се насочи към мулата, той стъписан отстъпи назад. В момента Рурк заби с всичка сила юмрука си в тлъстия корем на Холандеца, като със същото движение грабна от пода и сабята си. Със следващата крачка той застана до Шана, студеният му поглед бе впит в пиратите.
— Смятам, че ви се изпари желанието да продължавам по вашия начин! — подхвърли той подигравателно. — Който е мъж, да излезе, ще намери в мое лице чудесен партньор!
Той вдигна въпросително едната си вежда и насочи кривата сабя към Харпиен. Англичанинът само вдигна рамене и хвърли в краката на Рурк кинжала, който бе извадил със страшни болки от плешката си.
— Ранен съм — извини се той и не помръдна от мястото си.
Сабята се завъртя по посока на Холандеца, който още държеше корема си с две ръце. Той толкова усърдно заклати отрицателно глава, че тлъстите му бузи затрептяха като простряно пране на вятъра. Само мулатът гледаше мрачно и сякаш понечи да поеме хвърленото предизвикателство. Но погледът му падна на пистолета в ръцете на Шана, изведнъж промени решението си и бързо излезе заднишком от стаята. Останалите, които бяха още живи, се надигнаха бързо и го последваха. Изведнъж в къщата отново настъпи тишина.