Рурк се облегна на разцепената рамка на вратата и изпразни със силен пукот пистолета си в коридора. Куршумът се отплесна от стената и все пак отиде по посока на бягащите. Ала от тях можеше да се чуе само отдалечаващия се със заешка бързина тропот на подковани ботуши. Рурк гръмко се изсмя.
След това се обърна към Шана, лицето му бе разтревожено. С поклащане на глава тя даде отговор на незададения въпрос.
— Аз излязох от това приключение по-непокътната от господа корсарите! — го увери тя и махна и последните парцали от разкъсаната си блуза, само тънката риза покриваше все още гърдите й. — Какво ще правим сега, мой пиратски капитане?
Рурк прибра сабята в ножницата и огледа набързо нанесените щети. Младият корсар лежеше неподвижен по гръб, разперил ръце и крака, обърнал очи. Вратата се бе превърнала в купчина трески и вече не можеше да бъде тяхна защита.
— Трябва да се махаме — установи Рурк, — преди да са се окопитили и да са се натряскали с нов кураж.
Хвърлиха се в трескави приготовления. Рурк извади плетената стълба от сандъка, хвърли я през прозореца и я върза със специален възел на решетката така, че после да може с леко дръпване да я откачи. Шана извади от дъното на шкафа вързопа с дрехите, които бе донесъл Гетлие. Скоро бяха готови да се сбогуват без особено съжаление с квартирата си.
Рурк хвърли вързопа с дрехите в двора, помогна на Шана да прескочи през перваза на прозореца и да се хване за стълбата. Той тръгна близо до нея, без да забрави да затвори прозореца след себе си. Това нямаше да помогне кой знае колко да не открият следите им, но може би щеше да накара пиратите най-напред да претърсят къщата, преди да се впуснат да преследват бегълците. Шана, стигнала вече долу, вдигна вързопа и затича, както й бе казал Рурк, зад сградата направо към блатата.
Вече на двора Рурк дръпна умело въжето на стълбата и я повлече след себе си по пясъчната пътека, за да заличи следите на Шана и своите стъпки. Чак когато стигна до горичката и гъсталака от млади дръвчета и надвисвали клони, той се отърва най-после от тежката стълба, като я скри на сигурно място. Той скоро настигна Шана и взе вързопа от ръцете й. Хванати за ръце, те прехвърлиха с луд бяг билото на хълма и се втурнаха надолу, докато изведнъж нагазиха до колене във водата на блатото. Локвите блестяха заплашително пред тях. Слънцето още не бе залязло, но гъстите листа над главите им пропускаха само по някой заблуден слънчев лъч. Пресрещна ги лъх на гнило, идващ от току-що разплисканото от бурята блато. Рурк теглеше трескаво Шана за ръка, но тя чувстваше, че й се повдига.
Около тях се разнасяха странни шумове — тук нещо изкряска, там нещо бързо прошумоли, покрякване, писукане… Съществата от блатото протестираха бягайки от нашествениците, смутили техния свят. Рурк навлизаше все по-дълбоко в лепкавата кал. С едната си ръка той крепеше вързопа на главата си, с другата подкрепяше Шана, която със стиснати зъби опипваше с крак на всяка стъпка да намери опора върху невидимото, несигурно и плъзгаво дъно.
Изведнъж дъното стана твърдо, макар че не можеха да го видят под мътната вода. Като по чудо всред джунглата на блатото се появи внезапно тясна суха просека. А чудото бе по-голямо, отколкото очакваха, те бяха пресекли тоя ръкав на блатото наистина мокри, но дори без да наранят краката си.
Съблякоха прогизналите от кал и мръсотии дрехи и се предрешиха с костюми от вързопа, така че да не ги познаят — Гетлие бе отмъкнал моряшки ризи, къси, стигащи до коленете панталони, платнени шапки и сандали. Хубави, здрави дрехи, но при Шана веднага пролича какво и как не подхожда. Защото въпреки свободната широка риза от грубо платно, а и широките панталони, всеки, който би я зърнал, веднага щеше да разбере, че е жена. Развеселен, Рурк накара Шана да свали ризата, накъса покривката от вързопа на ивици и Шана се усука така, че стана равна като дъска отпред. Рурк напъха платно и в панталоните й, за да поизравни закръглените й бедра. Напъха дългите й коси под шапката, която нахлупи чак до ушите й. Имаха и една червена кърпа, която Рурк завърза на врата й. Сега вече той отстъпи крачка назад, доволен от своето произведение.
— Смъкнете рамената още малко! — изкомандва той. — И се поразходете малко напред-назад! Стой! Не така! Видели ли сте някога моряк да ходи така?!