Рурк се изкатери по веригата достатъчно високо, за да може да вижда палубата. Двама пирати стояха на другия борд, бяха се облегнали на релинга и спореха с Гетлие. Той се опитваше да ги убеди, че ги викат на сушата да гасят пожара.
Рурк се вдигна над релинга и стъпи на палубата. С безшумните дебнещи стъпки на ловец той се приближаваше към своя дивеч. Изневиделица единият от пиратите получи удар в гърба — той полетя във въздуха и преди да успее да извика, плясна във водата. Рурк нанесе с юмрука си силен удар в челюстта на другия и, загубил равновесие, той също последва своя другар. Пръхтейки и давейки се, те изплуваха, като загребаха толкова бързо с ръце, сякаш самият дявол ги гонеше към брега.
Рурк пое въжето от лодката на Гетлие и я притегли до самия кораб. Точно пускаше въжена стълба, когато Шана изпищя от ужас. От капитанската каюта бе изскочил мулатът, съвършено гол, само с абордажна сабя и пистолет. Мулатът вдигна пистолета; Рурк изтегли сабята, тъй като барутът в пистолета му се беше навлажнил. Мулатът точно се прицели, когато от каютата излезе женска фигура, която се опита да мине край мъжа и го бутна.
— Какво става тука, по дяволите? — извика остро Кармелита.
Куршумът излетя с трясък от дулото на пистолета, но удари в такелажа. Черният побесня, протегна ръка и блъсна Кармелита обратно в каютата. Сега вече се втурна с абордажната сабя.
Изстрелът сигурно бе чут на брега, така че Рурк сметна, не няма време за дуелиране. С лявата си ръка той измъкна от колана си мокрия пистолет и го запрати в лицето на мулата. Ударът го зашемети. Сега вече с дясната ръка Рурк нанесе страшния си удар. Ала олюляващият се от първия удар мулат отбягна на косъм заслужената си участ. Отсечената черна ръка изпусна абордажната сабя, но голото черно тяло намери сили за отчаян скок във водата.
Наведен над релинга, Рурк наблюдаваше плувеца. На брега се бяха събрали вече много хора, предупредителните крясъци на моряците от вахтата, които, мокри до кости, жестикулираха и подскачаха по пясъка, накараха хората да се досетят донякъде за причината и целите на предизвикания пожар. Група мъже се затичаха към бараката отпред на кея, в която, това Рурк добре знаеше, имаше четири стари топа, добре поддържани и винаги заредени.
Рурк подскочи от някакъв шум зад гърба му, нервите и жилите му бяха толкова опънати, че бе готов веднага да нанесе удар. Този път обаче бе само Кармелита, завила някакъв чаршаф около пищното си тяло, едната половина на чаршафа се вееше зад нея като знаме. Ужаси се, като видя абордажната сабя на палубата, а в следващия миг и сабята, която Рурк застрашително бе насочил към нея. Кармелита помисли, че ще я убие. Тя вдигна едната си ръка и започна да вие:
— Никога не съм ви навреждала, пощадете ме! Имайте милост!…
Жената се завъртя, лъсна розовият й дебел задник — скочи през релинга, а чаршафът, който остана закачен за него, продължи още дълго да се вее за сбогом, докато тя пляскаше във водата.
— Отрежете предното въже! — извика Рурк и сам изтича на предната палуба, за да отсече с брадва въжето на котвата. Бавно, ужасно бавно корабът се раздвижи. Рурк хвърли поглед към острова. Сега вратите на бараката на кея зееха отворени и не след много застрашително се появи дулото на оръдие. Блесна огън, гъст дим обви бараката, секунди по-късно някъде зад кърмата — слава богу далеч — избухна фонтан. Следващият изстрел, Рурк добре знаеше това, щеше да бъде много по-наблизо. Отливът дърпаше „Гуд хаунд“ навътре в морето, но много, много бавно.
— Платната! — извика той на Гетлие. — Поне едно платно! Едно от предните!… По-бързо, става въпрос за живота ни!
Гетлие хвърли някакво въже и го отвърза. Шана и Дора увиснаха заедно с него, за да натежат колкото се може повече. Те здраво опъваха със слабите си ръце, платното най-после се опъна. Лекият бриз веднага го изду и корабът започна полека да се извърта.
Рурк скочи към руля, за да поддържа посоката. Отново гръмна изстрел, този път фонтанът бе дяволски близко, вдигна високи пръски, водата обля Рурк.
Топовете бяха насочени така, че да обстрелват дълбокия канал, който се бе образувал между наносите. Всички кораби се приближаваха по този път и само оттук можеше да се очаква нападение. Но и през бариерата от рифове бе възможно да се стигне до блатото, където — добре прикрит от растителност — и, слава богу, неизвестен — бе входът на тайния канал. Човек трябваше само да познава мястото.