Първото платно бе вдигнато. Гетлие завърза здраво въжето, а Шана вече отвързваше следващото. С него щяха да стигнат до макарата на кърмата и с нейна помощ вече по-лесно да опънат следващото платно.
Топът отново гръмна. Този път Рурк се наведе — релингът на предната палуба се разлетя на трески, гюлето удари бизанмачтата, отплесна се и потъна в морето. Нещо удари Рурк по бедрото, той се олюля, но бързо се стегна, точно когато колелото на руля започна да се върти като лудо. С твърда ръка той отново насочи кораба по курса.
Второто платно бе вдигнато. Пъшкайки от огромното усилие, малкият екипаж се зае с третото. Не след много отново избухна фонтан, след него профуча второ гюле, но и двата изстрела този път бяха далеч от тях. „Гуд хаунд“ бе излязла от траекторията на стрелбата, а топовете не можеха да бъдат обърнати толкова бързо. Още един изстрел — и този път далеч зад кораба. Рурк промени курса и го извъртя дясно на борда. Обърна поглед назад към кея. Пиратите бяха изоставили безполезните топове и се хвърлиха към гребните лодки. Някои съдове, тласкани от мощни ръце, вече се приближаваха към шхуната и едномачтовия кораб, закотвени в залива. „Гуд хаунд“ се движеше вече с три платна — точно навреме, защото сега Гетлие трябваше да отиде бързо на носа, за да показва пътя през канала.
Корабът се движеше успоредно на брега, откъм левия и откъм десния борд се виждаха пясъчните наноси — толкова близо, че страх да те побие! Отпред в зелените води се очертаваше някаква тясна тъмносиня следа — устието на канала. Най-важното сега бе да се държи курс в средата на тази синя линия.
Шана се качи на мостика при Рурк и се закова ужасена. Побледняла от страх, тя се взираше в крака му. Той също погледна надолу и изтръпна. Голям къс от разцепения от гюлето релинг, истинско дълго острие, се бе забил в бедрото му и сега краищата му стърчаха от месото.
Шана се вик се спусна към Рурк, понечи да докосне ужасното острие. Той я отблъсна.
— Не сега! — изрева той грубо. — Не кърви много, а и не боли… Нека да се измъкнем най-напред, тогава ще ми помогнете.
И наистина сега не му беше времето. Гетлие точно бе вдигнал лявата си ръка. Рурк трябваше да насочи кораба дясно на борд. Брегът се приближаваше с шеметна скорост. Рурк напрегна всичките си мускули, само миг и „Гуд хаунд“ щеше да забие нос в блатото. Пред тях бе плътна стена…
Но, о, чудо, не се разнесе никакъв страшен трясък и грохот, нищо не спря движението на шхуната, само отстрани по корпуса се усети меко търкане, когато неочаквано пред носа на „Гуд хаунд“ плътната завеса от клони, лиани и листа се раздели на две. Корабът се плъзна сред тях, черните платна се понесоха над зеленото море на джунглата. Каналът беше толкова тесен, че отляво и отдясно на корпуса разстоянието беше по-малко от няколко пръста.
Зад тях екна изстрел, едно гюле профуча между върховете на мачтите. Шхуната на мулата бе вече по петите им, разперила всички платна, с които разполагаше. Но още не бе достигнала до входа на канала. Разполагащ с всичките си хора, преследвачът сигурно лесно щеше да догони бегълците. Наистина „Гуд хаунд“ имаше две оръдия на кърмата, но Рурк се съмняваше, че Гетлие ще може да се справи с тях. По всичко изглеждаше, че мулатът ще догони плячката си.
Бягащият кораб излезе от ивицата на джунглата. Около тях се простираше блатото; пред тях, все още добре забележима, се виеше тънката линия на канала. Тук калната вода имаше малко по-различен цвят от равната повърхност на блатото. Рурк се огледа. С невярващи очи откри, че мулатът не беше зад тях. Корабът на пиратите се бе заклещил на тясното устие. Черният се бе опитал да връхлети на пълни платна в тясната цепнатина, но при обръщането на курса вятърът бе хвърлил шалупата в заплетения зелен капан. И което бе по-лошото — не и за Рурк обаче! — сега корабът препречваше пътя и на другите кораби към канала. Изтеглянето на заседналия кораб с куки и въжета щеше да трае часове. Топовете отново блъвнаха огън, но „Гуд хаунд“, тази „Добра хрътка“, бе вече недостижима.
Рурк отново насочи вниманието си към трудния за поддържане курс. Блатистата местност се простираше, както бе видял от картите, на няколко мили, за да стигне до другия край на острова, до оттатъшния край на канала. И най-малката грешка, която би допуснал тук на руля, щеше да означава за всички на борда сигурна смърт. Попаднала веднъж в блатата, нямаше сила, която да измъкне шхуната. Дори и разбойниците да не ги откриеха, за да ги избият, трябваше да се приготвят за бавна смърт в мочурището.
Слънцето потъна към хоризонта, но жегата не намаляваше. Милиарди насекоми се спуснаха върху кораба — хапеха, жилеха, впиваха се до кръв в своите жертви. Бризът утихна. Корабът едва помръдваше от мястото си. И от четиримата струеше пот от всяка пора на тялото им, дрехите залепваха на тях. Въздухът ставаше все по-тежък, все по-силно се усещаше миризмата на гнилост, която просто спираше дъха им. Небето блестеше над тях някак зеленикаво, като че оглеждаше в себе си целия този свят от лепкава кал и слузести зелени растения, през който едва си проправяха път.